Кийтс е представител на романтизма. Той е една от главните фигури в поезията на романтизма заедно с Лорд Байрон и Пърси Биш Шели. По време на краткия му живот поемите му са сравнително добре приети от критиците, но той не се радва на голяма популярност. Чак в края на XIX век, години след неговата смърт, получава признание и се превръща в един от най-обичаните английски поети.
Днес Кийтс е считан за класик. Хорхе Луис Борхес казва, че най-значимото му литературно преживяване е когато за първи път прочел неговата поезия. Известни произведения на поета са „Ода за славея“, „Ода за Фани“, „За морето“ и др. Умира едва на 25-годишна възраст през 1821 г.
Джон Кийтс бил пристрастен към опиум. Това разкрива биография на поета, дело на проф. Никълъс Роу, председател на фондацията „Keats Foundation” и член на кралското общество на Единбург. Книгата е със заглавие „John Keats: A New Life”.
До момента се знаеше, че поетът само е експериментирал с наркотика. Роу обаче е сигурен, че веществото е приемано константно от Кийтс, за да му помогне срещу хроничните болки в гърлото. Именно психически състояния, предизвикани от опиума, са вдъхновили твореца да напише през 1819 г. двете си най-силни произведения – „Ода за Психея” и „Ода за славея”.
„Моята биография показва, че пролетта на 1819 г. не само е плодовитият период на Джон Кийтс, но и тогава е бил най-много под въздействие на този опиат.
Андрю Моушън, английски поет, обаче не е съгласен с Роу. Той смята, че професора „просто е приел нещо за факт” и за твърденията му „няма никаква гаранция”. Моушън също е автор на биография на Кийтс, в която обаче не се споменава за пристрастяване към опиум. „Няма твърди доказателства по тази тема”, отсича поета.
Представяме ви цитати от Джон Кийтс:
„Дайте ми книги, френско вино, плодове, хубаво време и музика на някого, когото не познавам, която да се чува през вратата.“
„Не съм сигурен в нищо друго, освен в светостта на сърцето и искреността на въображението.“
„Нищо не е истинско, докато не се преживее.“
„Поезията на земята никога няма да умре.“
„Никога не съм се страхувал от провала. По-скоро бих се провалил, отколкото да не бъда сред великите.“
„Моето въображение е манастир, а аз съм неговият монах.“
„Нищо не е сигурно в този свят.“
„Лорд Байрон описва това, което вижда, а аз – това, което си представям. Моята задача е най-трудна.“
„Красотата е истина, истината е красота.“
„Любовта е моята религия и бих умрял за нея.“
„Шокиран съм, че хората могат да умират като мъченици.“
„Хората си мислят, че мъртви най-много ще страдат.“
„Доброто писане, сравнено с да не правиш нищо, е най-хубавото нещо на света.“
„Четенето прави всички ни имигранти. Взима ни от дома и ни отнася далеч, но най-важното – намира ни дом навсякъде.“
„Философията реже крилата на ангела.“
Борис Белев
АRTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/