Малки спомени за големия Парцалев

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

28 години по-късно – впечатления за цял живот

Заглавието е от едноименната книга на Звезделин Минков, един от най-близките приятели на талантливия актьор. Издадена преди две години от издателство „Сиела“, книгата е с три напълно изчерпани тиража. Съвсем разбираемо. Георги Парцалев превзема души. Става ни по-ведро, дори ако само си представим огромната усмивка под неизменния му мустак.

Бях на шест или на седем години, когато Парцалев и Стоянка Мутафова изнесоха двучасов спектакъл в летния театър на Ловеч. В онези години градът беше жив, а за подобни събития трудно се намираха билети. Цялото семейство отидохме, за да гледаме на сцената двамата велики. Не съм предполагал, че това ще остане спомен за цял живот.

След концерта и двамата, вече не помня при какви обстоятелства, се оказаха скъпи гости в дома на баба ми и дядо ми. Аз, разбира се, бях сложен рано в леглото, но от вуйчо ми после разбрах, че купонът с Георги и Стояна продължил до сутринта. И как иначе! Кой нормален човек би предпочел съня пред истинските „народни“ артисти…

Когато се събудих, до главата ми имаше черно-бяла снимка на Парцалев. На нея пишеше: „На Мирчо, от сърце!“. Защото всички вкъщи ми казват така и досега. Бях в ръцете му, смеехме се лице в лице – той с искрящите си тъмни очи, аз – със замечтания поглед на дете, което тепърва щеше да разбере, че светът не е чак толкова весело място…

Спомням си всичко от тази среща до най-малката подробност. Аз, малко момче, в скута на големия Парцалев…

Днес спомените на Звезделин Минков са издадени и на аудиокнига. Поръчват я българи от цял свят. Защото всеки иска да научи повече за скромния артист, живял под наем на някогашния бул. „Ленин“… Защото малките спомени винаги ще правят Парцалев по-голям и в очите на порасналите момичета и момчета…

А аудиокнигата за живота на артиста през погледа на Звезделин Минков може да поръчате тук: https://audioknigi.bg/product/malki-spomeni-za-golemiya-partsalev/

Заглавна снимка: georgipetkov.wordpress.com

Добромир Банев

АRTday.bg

Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Приказка за завистта

Живееха двама съседи: Стоян и Иван. Стоян имаше магаре, а Иван нямаше. „Хубаво нещо е да си имаш магаре“ — мислеше си Иван, като гледаше...

Туве Янсон: Баровете са убежище по трудния път между „би трябвало“ и „трябва“

Туве Янсон е родена на 9 август 1914 г. в Хелзинки в семейство на творци – баща ѝ е скулптор, а майка ѝ е...

Орхан Памук – оптимистът с писалка в ръка

Ферит Орхан Памук е роден на 7 юни 1952 г. в Истанбул. Произхожда от семейство, което се ползва с общественото уважение. Баща му е...

Смелостта да си жив – фрагмент от Димитър Подвързачов

"Животът е река пред всекиго от нас. Някой е смел и глупав – хвърля се направо да я премине – и се дави. ...

Изследване заключи, че е болезнено да се мисли

Умственото натоварване води до раздразнение, разочарование или други отрицателни чувства в много ситуации, което подкрепя идеята, че е болезнено да се мисли, съобщи ЮПИ,...