Смята се, че истинският „изобретател“ на сандвича е юдейският мъдрец Хилел Стари, живял по времето на Пилат Понтийски. При едно празнуване на Пасха той поставил смес от счукани орехи, ябълки, подправки и горчиви треви между две питки „маца“. Пълнежът трябвало да напомня страданията на евреите в Египет, когато те били „мачкани“ от египетските си господари и принуждавани да работят като роби. Тази практика навлязла дълбоко в юдаизма и сандвичът „хилел“ бил кръстен на своя създател.
През Средновековието дебели филии стар хляб били използвани вместо чинии. Върху тя се поставяло месото, което се ядяло с пръсти. Хлябът попивал соковете и мазнината от месото. В края на вечерята филиите понякога се хвърляли на кучетата, но по-често се изяждали от сътрапезниците. Те били първите предвестници на сандвичите в Европа.
Идеята хлябът да се намазва с масло принадлежи на Николай Коперник, който за известно време бил назначен като управител на замъка “Аленштейн”. Замъкът попаднал под дълга обсада, по време на която сред жителите му избухнала епидемия. За да установи причината за болестта, Коперник разделил поданиците си на групи, като на всяка давал различна храна. Скоро установил, че не боледуват само тези, които не получават хляб. Останалите не се притеснявали да вдигнат и да доизядат комата си, след като са го изпуснали на земята. Така те поемали болестотворните организми. Коперник решил проблема, като намазал хляба с масло и забранил да се яде комат, по чиято повърхност се забелязват полепнали нечистотии. След няколко дни епидемията била овладяна и била записана нова глава в историите за създаването на сандвича.
Кръстник на сандвича става Джон Монтагю (1718-1792), четвърти граф на град Сандвич в Кент. Лорд Сандвич финансирал експедициите на капитан Кук, който в знак на признателност кръстил Сандвичевите острови на него. Самият лорд бил запален картоиграч. Той изисквал месото му да се поднася между две филии хляб, за да не прекъсва играта си и за да не омазнява с пръсти картите си. Постепенно партньорите му започнали да поръчват „същото като на Сандвич“, което бързо било съкратено просто до „сандвич“.
През 1762 година думата „сандвич“ за първи път е спомената като нарицателно от английския историк Едуард Гибън. Той описва лондонските клубове, в които джентълмените разисквали политиката на чаша чай със сандвичи.
След като вече има име, сандвичът продължава да бъде любима храна навсякъде по света и да преминава през стотици модификации в зависимост както от кулинарните традиции, така и от модата.
ARTday.bg
Следвайте ни във Фейсбук на https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
