Веселин Симеонов Ханчев се ражда на 4 април през 1919 година в Стара Загора. Завършва гимназия в родния си град и право в Софийския университет през 1941 г. Литературен уредник във в. „Литературен глас“ (1938-43), началник на Отдел за литература и изкуство в Радио София (1945), драматург в Народната опера (1949-51) и в Сатиричния театър в София. Редактор (от 1958) в сп. „Пламък“ и в Българска кинематография. Съветник по културните въпроси в посолството на България във Варшава (1962-64) и Париж (1964-66).От 1934 г. сътрудничи на вестниците „Час“, „Литературен глас“, а след 1944-а – на всички периодични литературни издания. Автор е на гражданска и интимна лирика, на пиесите „Злато“, „Отровен хляб“, „Двамата и смъртта“, и на нереализирания филмов сценарий „Крали Марко“. Превежда „Героична комедия“ от Е. Ростан (1961), творби от френски и руски поети. Негови стихотворения са преведени на немски, руски, френски, полски, румънски, украински, унгарски, чешки, японски и др. езици. Умира на днешния ден, 4 ноември, през 1966 година в София.
Най-цитираната негова мисъл е „Загубеното щастие е по-тъжно и от самата тъга“. Нищо учудващо, той сам е повярвал в това от преживяното и загубеното. А ние няма как да не се доверим на опита. Душата на поета никога не лъже.
Припомняме си едно стихотворение на Веселин Ханчев:
ПРЪСТЕН
За твойто тихо идване, което
все още в мен отеква като гръм,
за даденото и назад невзето,
за прошката, че с теб съм и не съм,
за думите, понякога спестени,
за ласките, които не спести,
за силата, която вля у мене,
когато беше най-безсилна ти,
за туй, че бе на мое име кръстен
и твоя лош, и твоя хубав час,
на твоя малък пръст наместо пръстен
горещите си устни слагам аз.
ARTday.bg
Следвайте ни във Фейсбук на https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
