Едни от най-ярките изследователи на човешкото когнитивно функциониране са Жан Пиаже и Лев Виготски, които демонстрират сериозни научноизследователски интереси към вариациите в начините, по които то протича. Ако интелектът се разглежда като един от способите за успешно социално приспособяване, тогава когнитивното развитие е нещо повече от придобиване и съхранение на нова информация. Нещо повече, човешките мисловни процеси се променят радикално от раждането до зрелостта и са белязани от силното желание винаги да се влага личен смисъл в събитията, настъпващи в заобикалящия свят.
Лев Симеонович Виготски е един от тримата най-влиятелни руски психолози, наред с Александър Лурия и Сергей Рубинщайн. Виготски е смятан за баща на културно-историческата школа в психологията и е лидер на кръга Виготски.
Виготски защитава съществуването и развитието на психологията като самостоятелна наука – наука за психиката и съзнанието. Опитва се да създаде хипотеза за произхода и природата на съзнанието. Провежда изследвания по психология на естетическото въздействие на литературните произведения, анализирайки „Хамлет“ и малките литературни форми (новели, басни). Вниманието на Виготски е фокусирано върху това, как готовото литературно художествено произведение влияе върху човека и преди всичко върху неговия емоционален живот. Той смята, че произведенията на изкуството са обществени оръдия, чрез които се извършва претопяване на емоциите и превръщането им в специфична сфера на индивидуалния човешки живот. Разглеждайки висшите психични процеси (преднамереното внимание, преднамерената и логическата памет, мисленето с понятие), Виготски определя като неразложима по-нататък единица на опосредстваните форми за поведение знаковата операция. Той формулира основен закон на формиране на специфичните за човека висши психични процеси, според който всяка висша, чисто човешка психическа функция, първоначално съществува във външна интерпсихична форма и едва по-късно, в специфичния процес на интериоризацията, се превръща в индивидуална интрапсихична.
Виготски обръща голямо внимание и на обучението. Според него обучението и развитието не са два независими процеса или един и същи процес, а между тях съществуват сложни отношения. Обучението е най-плодотворно само тогава, когато протича в границите на даден период (сензитивен период), определян от зоната на най-близкото развитие. Сензитивните периоди съвпадат с така наречените от Виготски оптимални срокове за обучение. Знаменателна е фразата му, че една крачка в обучението може да означава сто крачки в развитието.
Представяме ви Виготски в няколко цитата:
„Чрез другите се превръщаме в себе си.“
„Хората с голяма страст, хората, които постигат големи дела, хората, които притежават силна воля и дори хората със страхотни умове и силна личност, рядко призлизат от добри малки момченца и момиченца.“
„Една дума, лишена от мисъл, е мъртво нещо, а мисъл без дума остава в сянка.“
„Детето започва да упражнява към себе си същите форми на поведение, каквито другите са упражнявали към него.“
„Да се научиш да насочваш менталния процес на някой чрез помощта на думите или знаците, е неразделна част от процеса на формиране на концепция.“
„Въпреки че опитът не се изразява в думи, той се реализира в тях.“
АRTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
