Да обичаш на инат, или за руския обичай да поседнем преди тръгване
Понякога наистина няма нищо по-хубаво от лошото време, стига то да е споделено с „правилния” човек. Доколко сме щастливи с хората, които обичаме? Обичаме ли всеотдайно, загърбили изпитанията на егото? Дъждът пречиства, но някои хора го ненавиждат, защото с крясъка си водата разбужда улуците на самотата. Няма нищо по-тегаво от това да се чувстваш самотен, особено когато си в компанията на хора, а навън грее слънце.
Любовните връзки са странно явление. Те до голяма степен приличат на времето. Някои са бурни като море, други са лежерни като припек на планинси излет. Ураганите сменят безгрижието на летните дни, после настъпва затишие, после е жега, от която ти се ще да се самоубиеш. В любовта има най-много оправдания, защото причините да обичаш са безкрайни и непредвидими. В този ред на мисли, обвиненията са насочени повече към другия, отколкото към нас самите. Обикновено ние сме правите, грешките са чужд приоритет.
Много хора охотно споделят дори с непознати любовните си неволи. Колкто и странно да звучи, има много влюбени на инат, както има и такива, които пазят любовта единствено за себе си от страх да не бъдат отхвърлени.
Често с дъжда заваляват и големите проблеми.
Никой не може да каже как се обича правилно. Да вкараш любовта в някакви норми, означава да я поставиш в кавички, далеч от идеята за мъдър цитат. Когато някой ти пречи да обичаш, елиминирай го, но ако осъзнаваш че причината да не си обект на желание не зависи от другия, намери сили да си тръгнеш. Сядането преди тръгване е руски обичай, който определено върши работа, особено ако е придружен с питие на екс.
Компромисите имат праг на търпимост или поне би трябвало да бъде така. Собствените ни заблуди, че всичко ще се оправи с времето, само отлагат крясъците на дъжда.
Чуждите съвети за справяне с несигурния любовен статус са грешка, която не трябва да си причиняваме. Животът е най-мъдрият съветник, доверявайте се единствено на времето. То винаги лекува, при това без рецепта.
Онези, които се оплакват от собствената си участ, първо трябва да се вгледат в своите любими. Много често те са най-точното ни отражение. Опитът ме е научил, че еднаквостите се привличат повече. Когато твърдим, че е обратното, това е просто начин да избягаме от себе си или да поне да дадем гръб на нещата, заради които не се харесваме особено. Надеждата, че друг може да ни избави от самите нас, е пълна илюзия. Хората обичат да говорят. Някои обожават да слушат собствените си гласове. Омайват сами себе си с обещания, че най-доброто в тяхната любовна връзка предстои. В това, разбира се, няма нищо лошо, докато не осъзнаят, че очакването е най-сигурният начин да се отдалечиш от възможната голяма любов.
Любовта е действие. Можеш да сублимираш по хиляди начини, но тя си остава такава, каквато допускаме да бъде. Дали дъждът навън ще ни изпълва с радост или ще ни кара да вием от шума на водата в улуците, зависи само от нас.
А сега – да пием по едно и да поседнем преди тръгване…
Снимка: Валентин Иванов-sValio
Добромир Банев
АRTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/