Михаил Булгаков, „Майстора и Маргарита“
„— Ами кажете защо Маргарита ви нарича Майстор? — попита Воланд. Човекът се усмихна:
— Простима слабост. Тя има прекалено високо мнение за романа, който написах.
— Роман за какво?
— Роман за Пилат Понтийски.
И пак езичетата на свещите се олюляха и заподскачаха, съдовете върху масата зазвънтяха, Воланд се разсмя гръмогласно, но не уплаши и не учуди никого с този смях. Бегемот, кой знае защо, изръкопляска.
— За какво, за какво? За кого? — заговори Воланд и престана да се смее. — В наше време? Това е покъртително! Не можахте ли да намерите друга тема? Я дайте да видя — и Воланд протегна длан.
— За съжаление е невъзможно — отвърна Майстора, — защото го изгорих в печката.
— Извинете, но не ви вярвам — възрази Воланд, — това е изключено. Ръкописите не горят — той се обърна към Бегемот и каза: — Хайде, Бегемот, дай тук романа.
Котаракът веднага скочи от стола и всички видяха, че е седял върху висок куп ръкописи. Котаракът подаде с поклон най-горния екземпляр на Воланд. Маргарита се разтрепери и викна, пак развълнувана до сълзи:
— Ето го ръкописа! Ето го!
Тя се спусна към Воланд и възхитена добави:
— Всесилен, всесилен!
Воланд пое подадения му екземпляр, обърна го, отмести го настрани и мълчаливо, без усмивка, се втренчи в Майстора. А той — кой знае защо — се натъжи, разтревожи се, стана от стола, закърши ръце, обърна се към далечната луна и зашепна:
— И нощем, на луна, за мен няма спокойствие, защо ме тревожите? О, богове, богове…“
Михаил Булгаков
АRTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
