Почти няма човек, който да не е прочел поне една негова книга. Американският писател Кърт Вонегът идва на белия свят на днешния 11 ноември. Ражда се в Индианаполис и е най-малкото от три деца. Баща му Кърт-старши бил архитект, а майка му Едит произхождала от заможно семейство на пивовари. По време на Голямата депресия семейството на писателя преживява много трудности. Майката му не успява да понесе бедността и мизерията и се самоубива, като по този начин травмира сина си за цял живот.
Първият му роман – “Механично пиано”, е публикуван през 1952 г. В него се разказва за инженера Пол Протеус, който работи в компания, напомняща General Electric. През 1959 г. излиза “Сирените от Титан” – научнофантастичен роман, а през 1961 г. е публикувана книгата “Майка нощ”. През 1963 Вонегът публикува “Котешка люлка”. Въпреки че първоначално са продадени само около 500 копия, в момента книгата е доста популярна в САЩ и се изучава в часовете по английски в много училища.
Вонегът получава прозвището “научнофантастичен писател” след публикуването на романа “Кланица 5”. В него Вонегът представя и своето белетристично алтер-его – измисления писател Килгор Траут, който се появява и в по-нататъшните му книги. В романа присъства и една емблематична за Вонегът фраза, превърнала се в любим израз на противниците на войната във Виетнам.
След публикуването на романа Вонегът изпада в дълбока депресия и се заклева да не напише нито една друга книга. През 1984 г. се опитва да се самоубие с приспивателни и алкохол. Отказвайки се от писането на романи, Кърт Вонегът решава да стане драматург. Първият му опит е пиесата “Честит рожден ден, Уонда Джун”, която през 1970 г. открива театралния сезон на Бродуей и получава противоречиви оценки. По същото време писателят се разделя с жена си и се мести в Ню Йорк. Там заживява с Джил Кременц, писателка и фотограф. Женят се през 1979 г. и им се ражда дъщеря – Лили.
Вонегът се връща към писането със “Закуска за шампиони” през 1973 г. Героят на романа пише книга за Дуейн Хуувър, богат търговец на коли. Той претърпява криза, след като прочита роман на Килгор Траут и започва да вярва, че всички около него са роботи. През 1997 г. излиза “Времетръс”, разказ за гънка във време-пространството, която принуждава света да преживее 90-те години за втори път. Писателят Килгор Траут присъства и тук.
“Ако си губех времето да измислям герои, никога нямаше да успея да насоча вниманието към неща, които наистина имат значение”, обяснява писателят.
В пролога на “Времетръс” Вонегът обявява, че това ще е последният му роман. Така и става. Последната публикувана книга на писателя се казва “Безотечественик” и представлява колекция от биографични есета. Тя излиза през 2005 г. и също става бестселър.
Заради критичното и цинично отношение към американското общество, Вонегът е превеждан на български още в края на 70-те години, по времето на комунизма. В първите издания на неговите книги на български обаче някои рисунки и част от текстовете са цензурирани. Подигравателното му отношение обхваща и комунистическата част от света, но българският читател не разбира това. Отначало името му е преведено на български като Курт, както е на немски, а в по-късните издания е с английското произношение Кърт.
Подобно на Марк Твен, Вонегът прибягва до хумора, за да зададе основните въпроси, свързани с човешкото съществуване – “Защо сме на този свят”, “Има ли наистина нещо, което придава смисъл на нашия живот” и “Ще ни награди ли накрая Бог за страданията ни на Земята?”.
Но не всички въпроси, които вълнуват Вонегът, са метафизични. Съчетавайки присъщия си циничен стил с шеги, философски разсъждения и художествена измислица, той пише за пошлостта на консуматорското общество и за унищожаването на околната среда. Всички 14 романа на Вонегът са алтернативни вселени, изпълнени с бъркотия от образи и населени с негови собствени раси. Писателят създава феномени като хроно-синкластичния инфундибулум – местата във Вселената, където всички различни видове истина застават заедно по местата си, и религията на Боконон, в чиято основа е лъжата.
През март 2007 година литературната икона на ХХ век Кърт Вонегът претърпява битова злополука. Пада в дома си в Манхатън и получава черепно-мозъчна травма. Отива си от този свят в средата на април същата година.
Отдаваме почит на Вонегът с 10 цитата от неговото творчество:
„Ако самоуважението си счупи крак, кракът не може никога да оздравее. Собственикът му трябва да го застреля.“
„Големият проблем с тъпите копелета е в това, че са твърде тъпи, за да могат да повярват, че съществува възможност да си умен.“
„Нищо не може да погуби една любов по-успешно от откритието, че доскоро приемливото ти поведение вече се е превърнало в нелепо и смешно.“
„Ние сме това, което претендираме, че сме, затова трябва да внимаваме какво претендираме, че сме.“
„Щом някоя страна загуби свободата си, Съединените щати веднага ще довтасат да ѝ я възвърнат.“
„Ние не пикаем във вашите пепелници, затова, моля, не хвърляйте фасове в нашите писоари.“
„Историята е поредица от изненади. Тя може само да ни подготви да не бъдем изненадвани отново и отново.“
„Казват, че когато остарееш, най-напред си отиват краката и зрението ти. Не е вярно. Най-напред си отива успоредното паркиране.“
„И двамата бяхме убедени тогава, а аз продължавам да мисля така и до днес, че животът може да бъде съвсем лек и приятен; достатъчно е да намериш нужното удоволствие в десетина неща, които да се повтарят безконечно.“
„Твърде много време трябваше да мине, за да разберем, че смисълът на човешкия живот, без значение кой го контролира, е да се обича някой, който може да бъде обичан.“
ARTday.bg
Следвайте ни във Фейсбук на https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
