Полският писател Хенрик Сенкевич е роден е в благородническо полско семейство. През 70-те години на XIX век заминава за САЩ. Изпраща пътеписи и есета, които го правят популярен сред полските читатели. Впоследствие започва да публикува и историческите си романи, които го превръщат в един от най-авторитетните писатели в началото на ХХ век. Получава Нобелова награда за литература през 1905 г. На български са публикувани изданията му „Quo Vadis“, „С огън и меч“, „Кръстоносци“, „Потоп“ и др.
Умира на днешния 15 ноември през 1916 г.
Представяме ви мисли от Сенкевич:
„Англия никога не бърза, защото тя е вечна.“
„Каквото е обществото, такава е и литературата.“
„Моето щастие мина, и радостта ми отмина, но аз не съм зла.“
„Не Атлас крепи света на плещите си, а жената и понякога тя си играе с него като с топка.“
„Небето е едно цяло, водата също, а между тях душата на човека е в самота.“
„На изтощеното поле растат само плевели.“
„Професията на писателя крие бодли, за които читателят не мечтае.“
„Очевидно е, че заслугите зависят от резултатите от работата.“
„Грешно схващане е, че модерният продукт на цивилизацията е по-неподатлив на любовта.“
„В нас има морален инстинкт, който ни пречи да се радваме на смъртта дори на враг.“
„Животът заслужава смях, затова хората му се смеят.“
„Колкото по-велик философ е човек, толкова по-трудно му е да отговаря на въпросите на обикновените хората.“
„Не Нерон, а Бог управлява света.“
„Както светлината извира от слънцето, щастието извира от любовта.“
АRTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
