Картините на един от големите сюрреалисти – Рене Магрит, роден на днешния 21 ноември през 1898 година, притежават поразяващ ефект. Без да губят предметната си разпознаваемост, изобразените обекти изграждат сложни метафори. Даровитият белгиец притежава характерен интелектуален стил, с който създава парадоксален многозначим паралелен свят, способен да ни изтръгне от равнодушието.
Обикновените предмети от човешкия бит са поставени на необикновени места – от камината в стаята изскача… локомотив или пък ябълката преодолява законите на гравитацията и плува във въздуха.
Веднъж Рене Магрит казал “Всичко пред взора ни има скрита страна, която винаги искаме да видим, но това е невъзможно. Хората пазят старателно своите тайни…” .
Емблематична за творчеството му картина е “Синът човешки” /1964/, която се приема за негов автопортрет. На нея е изобразен мъж във фрак и с бомбе, чието лице е скрито от зелена ябълка – символичен образ на изкушението, което ни преследва през целия живот.
Простотата в рисунъка му като че ли се противопоставя на екстравагантността при другите сюрреалисти – предметите му никога не губят обичайната си форма. Силата му е в странните комбинации. Често определят картините му като”сънища наяве”. Художникът обаче е уточнил – “Моите рисунки не са съновидения, които ни отвеждат в дебрите на съня, а такива, които ни пробуждат” .
Магрит обожава да създава картини-парадокси, съчетаващи предмети и явления, несъвместими в нашата реалност.
Та нали когато гледаме в огледалната повърхност, не виждаме тила си…
Друг любим похват на талантливия сюрреалист е изображението на статив, чиито краища изчезват и рисунката плавно преминава в пейзажа зад нея. Например – морето от статива прелива в морето, което всъщност е обект за наблюдение на заден план.
На 5 август 1967 г. Рене Магрит си отива от този свят, повален от тежко заболяване.
Животът му протича еднообразно и дори скучно. Човек, който е трудно разпознаваем сред тълпата. Повечето картини създава в трапезарията си, а дните му са били подчинени на режим, изключващ характерния за много художници бохемски начин на живот.
Творбите му обаче са изпълнени със страхове, въпроси, мечти.
В края на дните си Магрит споделил: “Така и не разбрах защо се раждаме на този свят и защо умираме…” Вероятно затова е търсил отговора чрез чрез картините си.
АRTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
