Отбелязваме 26 години от смъртта на музикалния гений
Фарук Булсара, известен като Фреди Меркюри, е роден на 5 септември 1946 г. на остров Занзибар. Родителите му се казват Боми и Джер Булсара. Баща му Боми бил държавен служител, който е работел като касиер за британското правителство. Сестрата на Фреди – Кашмира, е родена през 1952 г. През 1954 г., когато е на осем години, Фреди е изпратен в английското училище „Св. Петър“, което се намира на около 50 мили от Бомбай. Там приятелите му започват да го наричат Фреди, семейството му също започва да го нарича така.
В това училище Фреди играе типично английски спортове. Мрази крикета и бягането на дълго разстояние, но обича хокея, спринта и бокса. Когато е на 10 години, става шампион по тенис на маса. Фреди е не само добър спортист, но и много артистичен. На 7 години започва да свири на пиано, обича изкуството и е бил забележителен с това, че е правил скици на своите приятели и близки.
През 1958 г. петимата приятели Фреди Булсара, Дерик Бранч, Брус Мъри, Фаранг Ирани и Виктори Рана формират училищната рок банда „The Hectics”, в която Фреди свири на пиано.
През 1964 г. Фреди се премества заедно със семейството си в Англия.
През ваканциите работи на различни места. Работил е в кетъринга на летище Хийтроу, в склад, където работата му е била да вдига и нарежда тежки щайги и кашони. Един от колегите му го попитал с какво се занимава по принцип, защото забелязал, че Фреди има много „деликатни“ ръце. Той отговорил, че е музикант, който просто си запълва времето с тази работа.
През 1966 г. е приет в колежа за изкуства и дизайн „Ийлинг“. Уменията, придобити там по-късно, Фреди използва при изработването на „герба“ на групата Queen.
След завършването на колежа Фреди се присъединява към няколко групи, а междувременно продава дрехи втора употреба на Kensington Market в Лондон. През 1969 г. формира групата Ibex, която по-късно е прекръстена на Wreckage. Групата не успява и той се присъединява към бандата Sour Milk Sea, но тя също се разпада в началото на 70-те.
През април 1970 г., Меркюри започва да работи с китариста Брайън Мей и барабаниста Роджър Тейлър, които преди това са били част от групата Smile. Въпреки резервите, които имат останалите членове на бандата относно избора на име, Фреди нарича новата им група Queen. По същото време сменя фамилията си от Булсара на Меркюри.
Фреди Меркюри се изявява като певец, фронтмен на Queen, композитор и брилянтен изпълнител на живо.
Автор е на 10 от общо 17-те песни в албума „Queen’s Greatest Hits“: „Bohemian Rhapsody“, „Seven Seas of Rhye“, „Killer Queen“, „Somebody to Love“, „Good Old-Fashioned Lover Boy“, „We Are the Champions“, „Bicycle Race“, „Don’t Stop Me Now“, „Crazy Little Thing Called Love“ и „Play the Game“.
Най-забележителният аспект на творчеството му като композитор е обединяването на жанровете, които използва: рокабили, прогресив рок, хеви метал, госпел и диско.
Неподражаем е със своите изпълнения на сцена заради театралното си представяне, което предизвиква истински фурор сред публиката на неговите концерти.
Въпреки че гласът на Фреди Меркюри е естествен баритон, той пее много от песните си в гамата на тенора.
Биографът Дейвид Брет описва гласа му като „ескалиращ между равнището на дълбокия от дъното на гърлото, рокаджийско фрачещ до нежен, вибриращ тенор, а след това до висок и писклив. Има перфектния колорит, чист и кристален във високите тонове“.
Испанската сопрано певица Монсерат Кабайе, с която Меркюри има записан албум, е изразила мнението си за гласа му така: „Разликата между Фреди и почти всички други рок звезди е в това, че той продаваше гласа си. С напредъка в кариерата на Куийн, той непрекъснато променяше най-важните моменти в песните си, когато изпълняваше на живо, често хармонизирайки с половинки, третинки и една пета тонове. Меркюри страдаше от необикновени гласови възможности, макар и винаги да е признавал, че не е получавал вокални уроци“.
Фреди Меркюри умира на 24 ноември 1991 г., на 45-годишна възраст от пневмония и усложнения, предизвикани от СПИН.
Но все още никой не може да спре неговите песни в пътя им към вечността.
Мануела Георгиева
ARTday.bg
Следвайте ни във Фейсбук на https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
