Стихотворение от Станка Пенчева: Как не искаме да сме същите…

Споделете, харесайте, последвайте ни:

***

Какъв едновремешен сняг вали –
бавен и благ,
простодушен.
Прегазват го настървено коли,
комините бързат да го опушат,
снегорините – да го пометат.
А той си пада унесено,
не подбира ни цел, ни път,
за всички еднакъв,
ангелски безтелесен…
Как сме петимни всички за чистота!
Как не искаме да сме същите!
И се втурваме в снежната белота,
и я тъпчем,
и в кал я превръщаме.

Станка Пенчева, „Сняг“

ARTday.bg

Следвайте ни във Фейсбук на https://www.facebook.com/ArtDay.bg/

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

В бисерните погледи на рибите

КОЛКО МОРЕТА В ПЯСЪКА ИЗГУБЕНИ От Нели Закс Колко морета в пясъка изгубени, колко пясък в камъка затворен колко време в песенния рог на раковините изплакано, колко смъртна самота в бисерните...

Жан-Пол Сартър: В другия до нас винаги търсим сигурността

Ако поискаш да разбереш нещо, то ти се оказваш лице в лице с това „нещо – съвсем сам, без ничия помощ, независимо от хората...

Когато не казваш нищо, понякога казваш най-много ~ Емили Дикинсън

На днешния декември се навършват 190 години от рождението на американската поетеса Емили Дикинсън. Макар да е автор на около 1800 стихотворения, по-малко от...

Ликувай с тишината

"Понякога е по-добре да не упорстваш, а мълчаливо да наблюдаваш как ще се развият нещата около теб. Лекувай се с тишина, не избързвай с...

Робърт Шекли: Здравият разум е въпрос на консенсус

На днешния 9 декември през 2005 година си отива американският писатер Робърт Шекли. Той е роден на 16 юли през 1928 година в Ню...
%d bloggers like this: