Две години от смъртта на поета, едно стихотворение в негова памет
Точно преди две години ни напусна поетът с китара. Гриша Трифонов се ражда на 20.09.1955 г. в гр. Харманли. Автор е на шест книги – поезия и проза: „Докато проговори камъкът“ (1987), „Градовете, където не сме“ (1999; 2004), „Съботни мемоари“ (2000), „Есени“ (2001), „По есенните улици на лятото“ (2005), „Jyжне двери“ (2007, на сръбски), „Югоизточната порта“ (2009). Носител на националните литературни награди „Южна пролет“, „Георги Братанов“, „Изворът на Белоногата“, „Златен ланец“ (2007). Автор и изпълнител на много песни по стихове на популярни български поети. Издал е музикален албум – „Главната улица“ (2006). Носител е на големите награди за песен, присъдени от професионалното жури и от публиката на конкурса „Бургас и морето“ (2001). Умира на 23.11.2015 г.
Припомняме си едно стихотворение на поета:
* * *
Тя има срамежливи устни.
Тя има
срамежливи устни,
а не срамни.
Понеже няма
нищо срамно
в идеята на Бог за нея
и малкото
останал свят наоколо.
Но няма как
да сме в един живот.
Аз мога
два пъти да я целуна
по усмивката,
а тя – веднъж да ме погали
по смъртта.
И толкоз.
И няма време.
И го няма времето.
ARTday.bg
Следвайте ни във Фейсбук на https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
