Уилям Блейк (1757-1827) е един от най-оригиналните английски поети, напълно неизвестен приживе. Произхожда от обикновено семейство и няма академично образование. Притежава изключителен талант и свободолюбие. Ненавижда всяка система, която потиска човешкия дух, включително и църковната, макар че е дълбоко религиозен. Илюстрира книгите на мнозина автори и почти всички свои издания. Стихотворенията му носят метафизични идеи, но се отличават с простота на изказа. Най-популярните му книги са „Песни за невинността“ и „Песни за опита“. В „Пророчески книги“ развива собствена митологична и религиозна система, поради което те са по-малко известни на широката публика. Уилям Блейк посвещава мисълта, делата и гения си на битката срещу разрушението.
Избрани мисли на Блейк:
„Ако дверите на възприятието се прочистят, всичко ще ни се яви каквото е – безкрайно.“
„Велики неща се вършат, когато хора и планини се срещнат.“
„Изкуството е дървото на живота. Науката е дървото на смъртта.“
„Има познати неща и непознати неща. И между тях са само вратите.“
„Истината не трябва да се разказва така, че да я разберат; в нея трябва да повярват.“
„На птицата – гнездо, на паяка – паяжина, на човека – приятелство.“
„Никога няма да знаеш достатъчно, ако не знаеш повече, отколкото е достатъчно.“
„Прекомерната скръб се смее. Прекомерната радост плаче.“
„Затворите са изградени от камъните на закона, а бардаците – от тухлите на религията.“
„Мисли сутрин. Действай на обяд. Яж вечерта. Спи през нощта.“
„Нито една птица не се издига прекалено викоко със собствените си криле.“
„По сеитба учи, по жътва учи другите, а зиме се радвай.“
Едно стихотворение от поета:
ПЕСЕНТА НА ДИВОТО ЦВЕТЕ
Дорде бродех в гората
сред зелени листа
на Дивото цвете
чух песента.
„В земята аз спях
в тихата вечер.
Страховете си шепнех
и сладост усещах.
На разсъмване тръгнах
като светло веселие
нова радост да търся,
но срещнах презрение.“
Превод: Теменуга Маринова
АRTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
