Избрани мисли на авторката, чиято философия често „побеждава“ общоприетите норми и възприятия за света
Тя е създателката на „Ние, живите”, „Изворът”, „Атлас изправи рамене” и „Добродетелта на егоизма”. Айн Ранд ни занимава в най-добрия смисъл с въпросите на егоизма, парите, смисъла и любовта. Тя вярва, че всичко е в нашите ръце, че всичко зависи от волята ни, защото егоизмът не трябва да бъде пренебрегван и защото ценностите се формират от всеки един от нас. Дръзка и спорна философия, която противостои на общоприетите норми.
Ето в какво вярва Айн Ранд:
Право номер едно в света е правото на егото. Първото задължение на човека е задължението към самия себе си.
Негов нравствен закон е никога да не поставя първостепенната си цел в зависимост от други хора. Негово морално задължение е да прави онова, което желае, стига желанието му да не зависи главно от другите.
Човек не получава на земята нищо наготово. Всичко, от което се нуждае, трябва да бъде произведено. И тук човек се изправя пред същностната алтернатива: той може да оцелее по един от двата начина – или чрез самостоятелна дейност на своя разум, или като паразит, захранван от умовете на другите.
Какво е морал? Преценка, с чиято помощ да различаваш правилното от неправилното, поглед, с който да виждаш истината, кураж, за да действаш в съгласие с нея, себеотдаване на доброто, почтеност, да защитаваш доброто на всяка цена.
Жертвоготовността е право номер едно в живота, трябва да служиш или да ти служат, да мачкаш или да те мачкат, жертвоготовността е благородна, прави с нея каквото можеш, от която и да е гледна точка, служи и се жертвай, служи, служи и служи.
Независимостта е единствената мяра за добродетел и стойност. Важното е какъв е човекът и как се развива, а не какво е направил или не за другите. Няма заместител на личното достойнство. Няма друг стандарт за лично достойнство освен независимостта.
Няма по-голяма самоизмама от това да си въобразяваме, че човек може да отдели на една страна нещата, изискващи разум и на друга – тези, които изискват вяра. Вярата не може да бъде очертана или ограничена; да й се предаде дори и сантиметър от нечие съзнание, означава това съзнание да й се подчини изцяло.
Хората се учат един от друг. Но ученето е само размяна на суровина. Никой не може да даде на друг способността да мисли. А тази способност е единственото ни средство за оцеляване.
Егоистът в абсолютния смисъл не е човек, който жертва другите. Той е човек, който стои над необходимостта да използва другите по какъвто и да е начин.
Онези, които можеш да купиш, не струват нищо, защото някой винаги може да им предложи повече, така че полето е отворено за всички и всичко е като добрата стара конструкция.
Човек е свободен да избира дали да осъзнава или да не осъзнава, но не е свободен да избяга от наказанието на неосъзнаването: унищожението. Човекът е единственото живо същество, което има властта да действа като унищожител на самото себе си – и той е действал именно така през по-голямата част от своята история.
Връзката между разума и морала е реципрочна: човекът, който приема ролята на жертвено животно, няма да постигне увереността в себе си, необходима, за да отстоява валидността на ума си, а онзи, който се съмнява във валидността на ума си, няма да постигне самоуважението, необходимо, за да отстоява ценността си като личност и да открива моралните предпоставки, които правят възможна ценността на човека.
Кои ще бъдат Новите интелектуалци? Всеки мъж или жена, които искат да мислят. Всички онези, които знаят, че човешкият живот трябва да се води от разума, които ценят своя живот и не са готови да го принесат в жертва пред култа към отчаянието в днешната джунгла на цинично безсилие, така, както не са готови да жертват света заради Тъмните векове и управлението на тираните.
Новият интелектуалец ще бъде човекът, който с делата си оправдава своето название: човек, воден от интелекта си – а не зомби, ръководено от чувства, инстинкти, пориви, желания, прищевки или откровения.
Когато приемате пари като отплата за усилията ви, го правите само заради убеждението, че ще ги замените срещу продукта от усилията на други хора. Не просяците и мародерите придават стойност на парите. Нито океан от сълзи, нито всичките оръжия на света могат да превърнат онези късчета хартия в портфейла ви в хляб, който ви е нужен, за да преживеете утрешния ден. Онези късчета хартия, които би трябвало всъщност да са злато, са знаците на честта, вашият дял от създаденото от хората, които произвеждат. Портфейлът ви е израз на надеждата, че някъде по света около вас има хора, които не биха пренебрегнали моралния принцип, в който се корени смисълът на парите. Това ли смятате за злина?
Парите не ще купят щастие на човека, който няма понятие какво иска: парите няма да му дадат ценностни принципи, ако е пропуснал да се научи какво да цени, и няма да му посочат цел, ако е отбягвал да я търси. Парите не ще купят интелигентност на глупака или адмирации на страхливеца, или уважение на некадърния. Човек, който се опитва да купи мозъците на онези, които го превъзхождат, и да ги накара да му служат, като замества преценката си с парите си, в края на краищата става жертва на онези, които той самият превъзхожда. Интелигентните го напуснат, но измамниците и мошениците се тълпят около него, привличани от закона, който той не е открил: че никой не може да бъде по-малък от парите си. Това ли е причината, поради която ги наричате злина?
АRTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
