На 8 декември 1865 г. е роден големият финландски композитор Йохан Юлиус Кристиян Сибелиус – най-известният и уважаван финландски композитор, един от най-изявените автори на симфонии и симфонични поеми на 20-ти век, а и цялата история на музиката. Още приживе той получава в родината си такова признание, каквото вероятно нито един друг музикант. За това говорят многобройните улици „Сибелиус”, както и ежегодният музикален фестивал „Седмицата на Сибелиус”.“ През 1939 г. алма матер на композитора, Музикалният институт, е наречен на негово име – Академия Сибелиус.
Недалеч от Хелзинки, на 8 декември 1865 г. в семейството на лекаря Кристиян-Густав Сибелиус се ражда син. Кръстен е Йохан-Юлиус-Кристиян, като по-късно става известен с краткото име Ян.
Малкият Ян рано загубил баща си и израснал в женско обкръжение. В семейство нямало музиканти, но всички деца били обучавани музикално. Ян избира цигулката пред пианото. Към 15-годишна възраст започва да се занимава редовно, под ръководството на диригента на местния духов оркестър. Голямо значение за бъдещия композитор има природата, която възприема като поетична, загадъчна сила. Именно благодарение на нея Сибелиус избира пътя си.
Когато идва време да избере професия, Ян, който мечтае за кариера на цигулар, попада в Юридическия факултет на Университета в Хелзинки. Като най-голям син, той трябва да бъде опора на семейството. Въпреки това, заедно със занятията в университета, Сибелиус посещава и уроци по музика, и скоро всички разбират, че истинското му призвание е музиката. Университетските учебници се покриват с прах и скоро вече въпросът да продължи ли в университета, не се задава.
През пролетта на на 1889 г. Сибелиус завършва Музикалния институт и получава държавна стипендия, за да се усъвършенства в чужбина. Двегодишният престой зад граница му донесъл много интересни преживявания. Но не и по отношение на музикално-теоретичните дисциплини. Безкрайните упражнения не донесли кой занае какви плодове. Ян упорито се съпротивлял на закостенелите традиции и иска да си остане самобитен. Въпреки че творческите му постижения от този период били незначителни, след завръщането си у дома, Ян вижда, че творбите му се изпълняват навсякъде.
Скоро Сибелиус написва и първото си голямо произведение – симфоничната поема „Кулерво” за двама солисти, мъжки хор и оркестър. Този ден се смята за рожден ден на финландската професионална музика. „Кулерво” е роден, когато композиторът е под влиянието на страстното, исконно финландско настроение. Поемата не само го издига до първите имена на финландската култура, но изиграва роля в личния му живот. Дотогава родителите на неговата любима Айно Ярисфелт отказват да дадат дъщеря си на неизвестен музикант с необезпечено обществено положение. След успеха съмненията им се изпаряват и скоро Айно и Ян се женят. Тя се превръща в незаменим помощник и подкрепа през целия му живот.
В този щастлив период от живота му, в началото на 1890, младият композитор се превръща в една от централните фигури в художествения живот на Финландия. Музиката му напомня свежия дъх на Севера, сливащ се с изисканата атмосфера на цивилизацията от края на XIX век. Раждат се и произведения, които носят слава на автора им като трибуна на национално-освободителното движение във Финландия. Негови съвременници твърдят, че пиесите на Сибелиус са допринесли повече за освободителната борба от хиляда речи и памфлети.
Следващите му творби – симфоничната поема „Сага”, „Туонелският лебед” му носят слава и зад граница. Финландското правителство предприема безпрецедентна стъпка и отпуска на композитора държавна стипендия, която му позволява да се посвети изцяло на работата си. През 1904 г., Сибелиус се премества със семейството си от Хелзинки в малкото имение „Айнола”. Тук композиторът живее повече от половин век и сътворява най-зрелите си творби, включително пет симфонии.
През 1914 г. прави турне из САЩ, съпроводено от чествания, отразяващи популярността на неговата работа. Високо е оценен и от руски композитори. С Римски-Корсаков и Глазунов го свързва приятелство в продължение на много години. Избухването на Първата световна война променя плановете на Сибелиус, но не попречва на отбелязването на неговата петдесетгодишнина. Пропита от ярки, цветни изображения, Петата му симфония прозвучава под неговото диригентство на тържествен концерт. Юбилеят на „най-великия син на Финландия” се превръща в национален празник.
От средата на 20-те години творческата дейност на Сибелиус постепенно намалява. На практика приключва през 1926 г., със симфоничната поема „Тапиола”, но не и контактът му с музикалния свят – потокът от посетители в „Айнола” не спира. В края на живота си Сибелиус е признат за един от най-великите композитори на времето си. Музиката му се изпълнява навсякъде, в негова чест организират фестивали, а когато навършва 90 години, лично Уинстън Чърчил му изпраща кутия от любимите му пури. Сибелиус умира на 20 септември 1957 г., на 92 години.
Заглавна снимка: Паметникът на Сибелиус в Хелзинки
АRTday.bg
