На днешния 9 декември през 2005 година си отива американският писатер Робърт Шекли. Той е роден на 16 юли през 1928 година в Ню Йорк, но детството си прекарва в градчето Мейпълуд в Ню Джърси. След завършване на средното си образование напуска дома и скита, работейки ден за ден. По време на Корейската война съчетава дейностите на военен кореспондент, касиер и китарист в армейски ансамбъл. Има бакалавърска степен по инженер-металург от Ню-Йоркския университет. Първият му разказ е отпечатан през 1952 г., а с романа си „ Недокоснат от човешки ръце“, който излиза две години по-късно, жъне огромен успех. Следват сборниците „Гражданин на космоса“ (1955), „Идея: неограничено“ (1960) и други.
Дълги години Робърт Шекли живее в Англия. Издал е 20 романа и приблизително толкова сборници с разкази. През писателската си кариера използва псевдонимите Филип Барби и Фин О’Донъвън. Вдъхновяват го писателите Рей Бредбъри, Тиъдор Стърджън и Хенри Кътнър. През 50-те и 60-те години на 20-и век много от неговите кратки разкази се появяват в списания като Amazing, Astounding, If, Fantasy, Science Fiction и Playboy. Особено популярен е в Италия, Германия и Полша. Шекли е един от най-значимите писатели-фантасти на всички времена и носител на много награди, в това число „Хюго“ и „Небюла“. На български са издавани книгите му „16 страховити истории“ , „Корпорация „Безсмъртие“/ Цивилизация на статуса“, „Машината Шехеразада“ и др.
Представяме ви избрани цитати от Шекли:
„Не завършвам всяка история, която пиша. Обикновено успеваемостта е 3 от 5.“
„Много от нас не искат да мислят сериозно за световните проблеми. Ние трябва да се наслаждаваме на живота си, а не да бъдем вечните дисиденти, вечно недоволни от статуквото и от развитието на човечеството.“
„Писането на разказ опира в голяма степен до късмет.“
„Романът е един дълъг процес на справяне с неувереността.“
„Веднъж, щом разбереш, че не можеш да вървиш толкова на далеч и толкова бързо колкото преди, животът ти става по-сложен.“
„Възхищавам се на огромна част от киберпънка, намирам творчеството на Уилям Гибсън за отлично. Когато той говори със сърцето си, това, което излиза, е киберпънк.“
„Не обичам да гледам назад и да търся къде съм сбъркал.“
„Винаги съм мислил за абсурдизма като за френско течение, към което искам да принадлежа.“
„Не пиша съзнателно с хумор. Той е част от мен и се вижда в книгите ми.“
„Знам, че това което правя, е правилно, след като виждам, че се продава.“
„Здравият разум е въпрос на консенсус.“
„Любовта беше състояние, което той мислеше, че мъдрият човек трябва да избягва.“
„Грешката, която не е увековечена, не е никаква грешка.“
„Действието не е моята сила. Аз съм експерт по съзерцаването и лекото съжаление.“
„За морковите заекът е идеалното въплъщение на злото.“
ARTday.bg
