Когато не казваш нищо, понякога казваш най-много ~ Емили Дикинсън

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

На днешния декември се навършват 190 години от рождението на американската поетеса Емили Дикинсън. Макар да е автор на около 1800 стихотворения, по-малко от дузина от тях са публикувани, докато е жива. Дикинсън живее като отшелник и не получава популярност приживе.

Около 1860 година тя се самоизолира, води затворен живот, носи само бяло облекло и в последните 15-20 години почти не напуска дома си, превръщайки се в легендарната за Амхърст отшелница, монахиня в бяло. Точно тогава обаче – годините на Гражданската война, е и най-продуктивният ѝ период.

Никога не се омъжва, въпреки че нейните изследователи сочат три адресата на любовната ѝ лирика – свещеника Чарлз Уъдсуърт, редактора на вестник „Спрингфилд Републикън” Самуел Боулс и най-вече съдията Оутис Лорд, блестящо образован политически приятел на баща й.

Любовта, природата и смъртта са основни теми в поезията на Емили.

Резултат с изображение за emily dickinson art

Представяме ви някои от най-незабравимите мисли на поетесата:

„Това, което никога няма да се върне, е това, което прави живота сладък.“

„Ако чета книга и ми става толкова студено, че никой огън не може да ме стопли, знам, че чета поезия.“

„Когато не казваш нищо, понякога казваш най-много.“

„Да живееш е толкова стресиращо – не ти остава време за нищо друго.“

„Истината се среща толкова рядко, че е удоволствие да бъде чута.“

„Най-добрите приятели на душата са книгите.“

„Грижи се за родителите си, защото светът е страшен и объркващ без тях.“

„Не съм живяла, преди да започна да обичам.“

„Животът е толкова прелестно заклинание, че всеки търси начин да го развали.“

„Поведението е това, което човек върши, а не това, което мисли, чувства или вярва.“

„Приятелите са моето наследство.“

„Умът е по-обширен и от небето.“

„Да бъдеш жив е сила.“

„Старостта идва изведнъж, а не постепенно, както си мислим.“

„Успехът е най-сладък за тези, които никога не са успявали.“

„Колко е мрачно да бъдеш някой
и като жаба мокра
да казваш цял ден свойто име
пред възхитена локва.“ – превод: Цветан Стоянов

Борис Белев

ARTday.bg

 

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Денонощие – стихотворение от Блага Димитрова

ДЕНОНОЩИЕ от Блага Димитрова На разсъмване, щом разпозная потопения в изгрева хребет, още първата мисъл е тая, че не трябва да мисля за тебе. И през целия ден вероломна тя, където...

Гогол: Ние имаме прекрасната дарба да правим всичко незначително

„Ще се смея през сълзи“ са последните му думи. Мистикът Гогол продължава да остава загадка и след физическата си смърт. Той е признат класик...

Когато мамиш, крадеш правото на почтеност ~ Халед Хосейни

Писателят е роден на 4 март 1965 г. в Кабул, Афганистан. Най-голямото от петте деца в семейството – има трима братя и една сестра....

Лъжата като привилегия

"Аз обичам когато лъжат! Лъжата е единствената привилегия на човека пред всички организми. Лъжеш ли, до истината ще стигнеш! Затова съм и човек -...

В Международния ден на писателите: 20 цитата от книги, посветени на любовта

Днес отбелязваме Международния ден на писателите. Това са хората, които в пълна степен осмислят живота ни, защото възпитават и разума, и чувствата. А любовта...