Днес трябва да танцуваме. Танго. Все пак е Световният ден на тангото. На 11 декември са родени две от най-известните личности в историята на най-чувствения и изкусителен танц. През 1890 г. – певецът и композиторът Карлос Гардел, може би най-емблематичната фигура в света на аржентинското танго, а през 1899 г. цигуларят и композиторът Хулио Де Каро, един от иноваторите в историята на танго музиката.
Точно заради тази дата, през 1977 година 11 декември е обявен за Национален ден на тангото в Аржентина. С нарастването на интереса към аржентинското танго по света привържениците му в много страни започват да отбелязват този ден и постепенно той придобива международна популярност.
Карлос Гардел танцува и в много филми
„Тангото е танц на страстта. Танц на тъгата. Танц на нежната любов. Тангото не е просто сбор от танцови фигури – то е дълга повест, разказваща за страданието и радостта, за раздялата и срещата, за страстта и нежността. Тангото е състояние на духа“, излива душата си най-добрият танцьор на танго Хулио Бока.
Едно обаче е ясно – танцът е запазената марка на Буенос Айрес. Голяма част от теоретиците смятат, че той е смесица от няколко стила – хореографията е дошла от милонгата, ритъмът – от кандомбе, а сантименталната мелодична линия и емоционалната сила – от кубинската хабанера.
Съществуват различни теории за произхода на думата „танго“. Една от най-популярните теории е, че думата идва от африкански езици от Нигер-конгоанското езиково семейство. Според друга теория думата се е използвала и в Андалусия, като с нея се е обозначавал определен стил музика.
И днес по улиците на Буенос Айрес хората се наслаждават на танца
Първият композитор на танго е Хуан Перез, който прави песента „Dame la lata“. Други по- стари песни са „El tero“ и „Andáte a la Recoleta“. Първата държава, освен Аржентина, в която се танцува танго, е Куба. По това време в Буенос Айрес танцът започва да придобива познатия ни днес облик.
В началото тангото се танцува само от мъже под акомпанимента на три инструмента. Малко по-късно и жените се включват, което променя характера на танца – прави го по-жив и чувствен. Добавя се и допълнителен инструмент, който предопределя и цялостното звучене на музиката. Първите танга са без текст. Музикантите обикновено импровизират по време на представленията. По-късно Антонио Виергол и Луис Ролдан посвещават текстовете си на т.нар. „компадритос“ (побойниците, висящи по бордеите). Първият, който пише любовен текст е Паскал Контурси, който променя завинаги усещането на тази музика.
„Тангото е пряк израз на това, което поетите се опитват, но не могат да изразят с думи: вярата, че битката може да е и удоволствие“, твърди световноизвестният писател Хорхе Луис Борхес.
Днес тангото е част от нематериалното световно богатство. Съществуват различни стилове танго, но удоволствието от танца остава едно и също.
Люсиена Крумова
АRTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
