Красавецът без чудовищата: Жан Маре

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

На екрана той побеждава злодеи и целува красавици. В живота има репутация на щедър и благороден човек, аристократ по рождение, или поне по дух. Малцина обаче знаят, че през целия му живот брилянтният Жан Маре отчаяно се бори за правото да е просто порядъчен човек. При това се бори със самия себе си.

Жан Маре (истинското му име е Жан Алфред Вилен Маре) е роден на 11 декември 1913 г. в Шербур, Франция. Играе в приключенски филми героични роли и смели персонажи, поддържа отлична физическа форма, сам изпълнява различни каскади, бори се с мечове, язди, скача от прозорци и мостове. Режисьорите специално композират кадрите така, че да се види, че триковете изпълнява самият актьор. Има изключително излъчване – мощна атлетична фигура, мускулести ръце и крака, смело и мъжествено лице с ярки волеви черти. В най-добрите си роли Жан Маре дава на света неповторими образи на рицари и авантюристи, безстрашни, хора с непобедим дух. Независимо от мъжествена външност и съкрушителен успех сред женските сърца обаче, Маре избира да живее с мъж. Известен е с дълголетния творчески и любовен съюз с писателя, поета и режисьора Жан Кокто, когото среща през 1937 г. и с когото са заедно в продължение на 20 години.

Резултат с изображение за jean marais love
Творческият и любовен тандем Жан Кокто-Жан Маре

В киното изгрява през 1943 г. с филма „Вечното завръщане” (1943), заснет по сценарий на Кокто по мотиви от „Тристан и Изолда”. А с филмите, които се появяват след това, звездата на актьора заблестява още по-ярко. Сред тях се открояват най-вече тези, в които играе под режисурата на Кокто:  „Красавицата и звярът” (1946), „Двуглавият орел”, „Ужасните родители” (1948), „Орфей” (1950) и „Завещанието на Орфей” (1960). След смъртта на Кокто през 1963 г. актьорът продължава да твърди, че дължи всичко на него и споделя с присъщото му чувство за хумор: „Кокто ми приписваше всичките си достойнства и това беше единственият му недостатък”.

Свързано изображение
Граф Монте Кристо остава негова емблематична роля

До последния си дъх на 8 ноември 1998 г. Маре отказва да се възприема като звезда, пред която благоговеят милиони почитатели. Винаги играе така, както живее, както диша. Театърът, в много по-голяма степен от киното, въплъщава смисъла на живота му. Именно играта на сцената, според собственото му признание, му е дала усещането за пълноценно съществуване. „Животът ми премина в забавление. Когато чуя актьори да се оплакват от тежестта на професията, ми иде да се разсмея. Никога не са ме изморявали роли, а най-малко Сирано и крал Лир”. На практика последните тридесет години от живота на Маре също са свързани с Кокто – той написва книга за него, поставя негови пиеси, издава стихове, написва и сам пиеса „Кокто-Маре”. Заради него започва да се занимава с живопис и скулптура, защото някога Кокто го убеждава, че има талант. Казват, че Пикасо, когато видял ранни  произведения на Маре, се учудил как толкова талантлив творец „може да се занимава със снимане и работа в театър”.

Резултат с изображение за jean marais sculpture
Самият Пикасо харесва скулптурите на Маре

За свое основно постижение актьорът смятал не ролите, не признанието и дори не таланта. „Моето щастие е в това, че се стремях да се избавя от недостатъците, които ми пречеха да съм човека, който исках да бъда”. А няколко месеца преди смъртта си Маре дава интервю за L’Express и на въпроса  страхува ли се от старостта, отговаря така: „От нищо не ме е страх – нито от смъртта, нито от немощта. Имах такъв късмет! Ако на 20 години Господ ми беше предложил такава сделка – до 70-ата си година да имам всичко – пари, слава, приятели, любов, последователи, а след тази възраст всичко да се срине, щях въпреки това да подпиша  без колебание! А аз, представяте ли си, имам вече 14-годишна отсрочка!”

Жан Маре умира година след като отбелязва тази „отсрочка”- на 8 ноември 1998 г.  Може би като победител в битката с чудовищата.

Мануела Георгиева

АRTday.bg

Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Карло Голдони: Богат е този, който умее да се задоволява с малкото

На днешния ден, 25 февруари, е роден Карло Голдони, често наричан италианския Аристофан. Оставя противоречиви откъм факти мемоари. Описва се като роден комик, небрежен,...

Любовта е като росата – има я за кратко ~ Реноар (видео)

Пиер-Огюст Реноар е френски художник, един от основоположниците на импресионизма, наред с Клод Моне, Пол Сезан и Алфред Сисле. В картините му са усеща...

Всички сме опитни прасета в лабораторията на Бог ~ Тенеси Уилямс

Томас Ланиър Уилямс III е американски писател, работил като драматург в американския театър. Писал е разкази, романи, поезия, есета, сценарии и мемоари. Професионалната му...

Художникът

ХУДОЖНИКЪТ от Оскар Уайлд Една вечер в душата му дойде желание да осъвремени картина на „Удоволствието, което трае само миг”. И той се отправи по света...

Джовани Мирандола и речта му за достойнството на човека

Джовани Пико делла Мирандола (1463-1494) е италиански философ от времето на Ренесанса. Той е познат най-вече с речта си за достойнството на човека, чрез...