Глупакът е щастлив, другите съществуват

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

Добромир Банев за семките и бонбонките в Международния ден за борба с корупцията

„Където е текло, пак ще тече“ не е просто цитат. Това спокойно може да мине за мото, което в голяма степен определя начина, по който живеем. На 9 декември, когато отбелязваме Международния ден за борба с корупцията, то в пълна степен отразява и нагласата, че от нас нищо не зависи. Честността е присъща за рицарите, но доспехите отдавна не са на мода. Традициите не са това, което бяха.

Съществуваме като в епизод на „Туин Пийкс“, където матрицата не прощава.

Отчаянието е толкова силно, че вече не го забелязваме. Чувството за безизходност е тъй могъщо, че превърнахме туршията и ракията в единствен лек за собственото си психическо оцеляване. Домовете са нашите крепости, а хубавите моменти са затворени между страниците на албуми, в които черно-белите ни снимки не искат да излязат на показ. Срам ги е от нас. По-лесно е да проявим снизходителност, каквато не отива на зрелите и умните хора.

Светът е пълен с противоречия. Докато обсъждаме (не)честносттана другите, ние предаваме собствените си чувства – понятието за любов в повечето случаи се върти около изгодата, удобството и тихия комфорт на битието ни. Докато чакаме Годо, битът ни убива бавно и мъчително. Самочувствието ни е сведено до нула. Както се казва, щастливи са глупаците, останалите упражняват вдишване и издишване.

Не знам какъв е смисълът да се отбелязва Денят на борба с корупцията. Тя винаги е управлявала света, още откакто той съществува. За да получиш, трябва да дадеш – това е положението. Основен лайтмотив, който управлява нашия кратък живот. Докато мислим, че от нас нищо не зависи, винаги ще оцеляваме в условия на неправда. А свикването с нея е по-страшно от смърт.

Трийсетте сребърника на Юда дрънкат в джобовете ни, от тях плащаме за измамното си спокойствие на политици, близки, приятели и любовници. Нямат свършване тия златни пари. Добре че винаги остават за семки и бонбонки.

Обидени ли сме на самите себе си, всичко ще е същото. Животът е такъв, какъвто го правим самите ние. Надявам се да го променим към по-добро. Знам, надежда няма как да си купиш, но тя поне умирала последна…

Снимка: Валентин Иванов-sValio

Добромир Банев

АRTday.bg

Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Крилце на пчела

*** Свършекът на света ще дойде за мен, ако вече никого не обичам. Няма да се разсъмне него ден, една тишина апокалиптична ще ме покрие с гъстата си смола и...

Криста Волф: За болката, щастието и любовта няма предупредителни знаци

Нейната необикновена съдба и творчеството й отразяват преломите в германската история през последните десетилетия. Писателката се ражда през 1929 година в днешна Полша в семейството...

Баку постави рекорд на Гинес с най-големия национален флаг

Баку постави световен рекорд на Гинес с най-големия развят национален флаг в света. Световните рекорди на Гинес обявиха националния флаг, издигнат на Площада на...

189 години Андерсенови приказки

Датският писател и поет Ханс Кристиан Андерсен се ражда на 2 април 1805 г. в Одензе. Баща му е бил обущар, а майка му...

Музиката на живота

„Съдбата не означава, че животът ти е строго предначертан. Затова е признак на пълно невежество да оставиш всичко на съдбата и да не допринасяш...