Кристофър Плъмър е известен с много роли в киното, театъра, телевизията. Гледали сме го в незабравими превъплъщения от филмите „Исус от Назарет”, „Завръщането на Розовата пантера”, „Стар трек 6”, „Вътрешен човек”, „Александър”, „Къща край езерото”, „Малкълм Х”, „Сириана”, „Мъжете, които мразеха жените”…
Плъмър е роден на днешния ден – 13 декември 1929 в Торонто, Канада. Забележителният аристократизъм в осанката при него е по наследство – прадядо му по майчина линия е канадският премиер сър Джон Абът. Тъй като скоро след раждането му семейството се разделя, Кристофър живее с майка си в имението Абът, близо до Монреал. Като дете учи музика и иска да стане пианист, но се запознава с театъра и това предопределя съдбата му. Включва се в различни училищни пиеси, след което, за да натрупа опит, пътува из цяла страна с Канадския репертоарен театър.
През 1954 г. получава първата си главна роля в постановка на пиесата на Съмърсет Моъм „Вярната жена”. След този дебют му възлагат и водещи класически персонажи в много престижни бродуейски постановки, включително „Сирано” (1973) и „Баримор” (1997), за които получава наградата „Тони”. По-късно изпълнява и ролята на крал Лир в Линкълн център (2004). През 2007 г. Плъмър участва в бродуейската продукция „Inherit the Wind” (2007), която му носи седма номинация „Тони”. Плъмър е водещ актьор на Британския национален театър под ръководството на сър Лорънс Оливие, на Кралския Шекспиров театър. Присъствието му на сцената е отличено с много награди – британската Evening Standard Best Actor Award, награда Genie за „Убийство по поръчка” и номинации за Genie за „Amateur” и „Blizzard”.
В киното първата роля, която го прави известен, е капитан Фон Трап в мюзикъла „Звукът на музиката”. Но самият Плъмър не харесва филма и дори го нарича „ужасен, сантиментален и лигав”. Въпреки това лентата получава „Оскар”. Актьорът има много отличия, включително две „Еми”, две „Тони”, „Златен глобус” и БАФТА. Печели и „Оскар” и за ролята си в „Новаци” през 2012 г., на 82 години, което го поставя в Книгата на рекордите „Гинес” като най-възрастният актьор, печелил някога академичната статуетка.
През 1968 г. с указ на кралица Елизабет II актьорът е удостоен със званието Кавалер на Ордена на Канада. Сред отличията му е и почетна степен Доктор на изкуствата в Juilliard School в Ню Йорк. Плъмър е почетен доктор и на петте най-големи университета на Канада. Актьорът е включен и в Театралната зала на славата през 1986 г. и в Алеята на славата на Канада (1999)
През 2009 г. излезе неговата автобиография „In spite of Myself: A Memoir”. В нея той описва най-знаменателните моменти в живота си, като един от тях е работата му с Елия Казан в Ню Йорк. От него Плъмър получава първия си урок: „Генерална репетиция на „Sweet Bird of Youth” от Тенеси Уилямс. В главната роля е несравнимата Джералдин Пейдж. В залата може да се чуе муха да бръмне – толкова е тихо. Изведнъж, от балкона, където седи Тенеси Уилямс, се чува вик: „Тя ми отне пиесата! Тя унищожи пиесата ми!” За моя изненада, никой не обръща внимание на тези викове (или се преструва, че не обръща). „Какво се е случило?”, шепна аз в паника на Казан. „Защо Уилямс е нещастен?” „Не се притеснявайте, казва той, „тя просто му отне пиесата. Сега това е нейната пиеса, тя вече не принадлежи на Тенеси. И той го знае.” Този епизод беше първият ми урок по актьорско майсторство в Ню Йорк .”
Друг важен урок му дава работата му с режисьора Джон Хюстън във филма „Човекът, който искаше да бъде крал”, където Плъмър играе Киплинг: „Исках (трябваше) да направя Киплинг очарователен и се опитах да въздействам на зрителите със същите средства, с които въздействах на жените. Но Хюстън веднага ме прекъсваше: „О, не пейте, Крис …Не пейте! Премахнете музиката от гласа си.” И така, докато накрая не намирах верния тон…”
Кристофър Плъмър е бил женен три пъти, от първия си брак има дъщеря, актрисата Аманда Плъмър. Третата си съпруга – Илейн Тейлър, той смята за своя голям късмет. Именно на нея Плъмър благодари при получаването на „Оскар”: „Жена ми има голям принос в живота ми. Винаги съм бил лошо момче и съм залитал в грешната посока. Жена ми е тази, която ме държи здраво на земята.”
Актьорът напусна видимия свят през февруари 2021 г.
АRTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
