“Цигареният дим е психологически фон. Завеса, която те скрива от света или те открива за него. Повечето се преобразяват в Съблазън, но тази маска е сред по-тънките и по-бързо става на пепел. Шекспир твърди, че страстта изпепелява – драмите му са пълни с угарки от човешки типове, които начинаещите актриси и актьори винаги са умирали да изиграят. Но не е ли очарованието на психически живот именно това, че за пепелта му няма чистилище?… Никотиновата маска. Колкото социална, толкова и лична. Тя не може да се пипне или свали, защото психотропните ефекти от нея променят характера и държанието ти. Виждал си го по филмите. Виждал си го и в бара. Само че този вид пушене не е за позьори, а за ценители със светкавичен културен метаболизъм. Колекционери на усещания, маниери и маски.
Пушенето не е за всекиго. Цигарите са за хора, които осъзнават богатството на тъгата си. За жени и мъже, които могат да видят смъртта като еротична. Които знаят, че голямата любов е невъзможна. За хора с маски, чиято истинска кожа е твърде надълбоко, за да я увреди тютюневият дим.
Както Мишел Пфайфър казва, пушачите винаги са по-интересните хора на масата. Как е възможно пушенето да е чак такъв порок, … след като световноизвестният сърдечен хирург Кристиан Барнард пали цигара в устата на София Лорен във вилата й през 1968 г.? Порок ли е да имаш такова влияние над мъжете, че да накараш сърдечен хирург да предизвика отделянето на адреналин и норадреналин от надбъбречната ти жлеза, които ненужно да предизвикат ускоряване на сърдечния ти ритъм? Или не чак толкова ненужно? Животът е твърде кратък, за да отнемаш на сърцето си и най-малката възможност да премине от тръст в галоп.”
Елфина Кол, „Икони на порока“
АRTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
