„Когато я виждам такава прекрасна и нежна, изпитвам желание да продам всичко, което имам, и да си купя време. Време да я познавам, време да я усещам, време да я обичам… Kогато се смее, не ми трябва причина да съм весел, просто тя се смее и аз съм весел от това, че усмивката й се съединява с блясъка в очите ми, отново горещо кафяви. Eто за това си мечтая – за време да ме познава, време да ме усеща, и време да ме обича. И още нещо – някога да ме почувства именно така, сякаш съм единственото нещо, от което има нуждa.“
“Есен в Ню Йорк”, реж. Джоан Чен
АRTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
