Карел Чапек се ражда в градчето Мале Сватоньовице, по онова време намиращо се в пределите на Австро-унгарската империя, на 9 януари 1890 година.
Момчето се появява на бял свят в семейството на местния лекар. Но Карел не поема по стъпките на баща си. Още в гимназиалните си години започва да пише – и поезия, и проза. През 1915 година получава докторска степен по философия от университета в Прага, а след това започва да се занимава с журналистика и едновременно с това става частен възпитател в дома на граф Лажански.
Първият му сборник с разкази, написани в сътрудничество с брат му Йозеф, излиза през 1916 година под заглавието “Сияйни дълбини”. Четири години по-късно излиза пиесата “R.U.R”, отново написана в съавторство с Йозеф. В нея се разказва за бунта на машините и точно в това произведение е изкована думата “робот”, възприета години по-късно във всички езици по света.
И все пак, най-добрата творба на Чапек си остава романът “Война със саламандрите”. По жанр критиците го определят като антифашистка антиутопия. Романът излиза през 1936 година, когато “кафявата чума” е в апогея си в съседната на Чехия Германия. Говори се, че самият Хитлер разпознава себе си в образа на Върховния саламандър от произведението на Чапек, затова обявява писателя за свой личен враг.
Сред другите известни творби на Карел Чапек са заглавията “Средството Макропулос”, “Фабрика за абсолют”, “Кракатит”, хумористичните “Разкази от единия джоб” и “Разкази от другия джоб”, а философските си възгледи излага в трилогията “Хордубал”.
Още приживе Карел Чапек се сдобива с международна известност. През 1936 година е номиниран за Нобеловата награда за литература. Основава чешкия Пен-клуб, членува и в Комитета по литература и изкуства към Лигата на нациите.
Смъртта му на 25 декември 1938 година шокира всичките му почитатели. И до днес не е изяснена причината за скоропостижната му кончина. На следващата година Германия окупира Чехия. Вдовицата на писателя успява да укрие архива му, като го заравя в тайник в едно от пражките предградия.
Представяме ви цитати на именития автор:
„На хората с идеи не бива да се позволява да се месят в световните проблеми.“
„Поблагодарих му сърдечно и когато се скри зад завоя, аз прескочих стобора на градинката и с неговия собствен бел изкопах двете сини хризантеми. Откраднах ги, разбирате ли? Аз съм честен човек, в живота си съм крал само седем пъти, и то винаги цветя“.
„Човекът никога не може да бъде поробен от машината, ако на този, който я прави, му се плаща достатъчно.“
„Нищо не е по-странно за човек от собствения му образ.“
„Анекдотът е комедия, сбита в рамките на секунди.“
„Ако жената не се предаде, тя побеждава; ако се предаде, диктува условия на победителя.“
„Поколение – това са най-вече хората, които са доволни от един от друг; поколение на възрастните хора – това са най-вече хора, които са недоволни от другите.“
„Представете си само каква тишина щеше да настане, ако хората говореха само това, което знаят.“
„Котката е пълна тайна, като звяр; кучето е просто и наивно, като човек.“
„Комедия – това винаги е слаба защита от съдбата и началото ѝ.“
„Едно от най-големите бедствия на цивилизацията – учен глупак.“
„Що се отнася до Страшният съд, мисля, че Господ Бог не ще може да съди грешниците, защото той ги познава много добре.“
„Необичайните случаи обичайно се повтарят.“
„Има няколко начина да направим градина: най-добрият от тях – да се възложи работа на градинаря.“
„Всяко чудо трябва да бъде обяснено, в противен случай то е просто нетърпимо.“
„Да критикувам – значи да докажа на автора, че той не е направил това така, както аз бих направил, ако можех.“
„Цяла седмица без нито една световна катастрофа? За какво си купувам вестници?“
Мануела Георгиева
ARTday.bg
Следвайте ни във Фейсбук на https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
