Марк Тулий Цицерон се ражда на 3 януари 106 г. пр.н.е. в Арпинум. Баща му се числи към съсловието на конниците (т.е. е сред втория ешелон на римската аристокрация). По бащина линия Цицерон е в родствени връзки с друга голяма личност на това време – великият пълководец и политик Гай Марий.
В апогея на своята политическа кариера през 63 г. пр.н.е., когато заема консулската длъжност, Цицерон успява да разкрие готвеният от сенатора Каталина заговор. Каталина също е сред приближените на бившия диктатор Сула. Заговорниците се опитват чрез саморазправа с членове на Сената да завземат властта в Рим. По стечение на обстоятелствата Цицерон научава за готвения заговор преди съзаклятниците да успеят да убият и него. С речите си пред Сената, в които открито обвинява Каталина за готвения преврат, Цицерон успява да убеди сенаторите във вината на заговорниците. Речите срещу Каталина се превръщат в образец на политическото ораторско майсторство, а разкриването на заговора носи на Цицерон още по-голяма слава. Неподкупният Катон Утически го нарича за тези му заслуги “баща на отечеството”.
В периода между септември 44 г. пр.н.е. и април 43 г. пр.н.е. произнася в Сената и пред народното събрание своите знаменити “Филипики” – обвинителни политически речи срещу Марк Антоний. Октавиан обаче предава своя привърженик и при сключването на втория триумвират с Марк Антоний и Лепид (октомври 43 г. пр.н.е.) Цицерон заедно с други 16 видни привърженици на републиката попада в проскрипционните списъци. При опита си да напусне Италия през декември същата година Марк Тулий Цицерон е убит. Главата му и дясната ръка са доставени на Антоний, който нарежда да бъдат побити на кол на ораторската трибуна на римския форум.
Представяме ви шестте грешки, които според Цицерон човечеството продължава да прави век след век:
1. Заблудата, че личният напредък се постига чрез потъпкване на другите.
2. Склонността да се тревожим за неща, които не могат да бъдат променени или поправени.
3. Твърдението, че нещо е невъзможно, защото ние не сме способни да го направим.
4. Отказът да оставим настрана дребнавите си предпочитания.
5. Пренебрежението към развитието и усъвършенстването на духа и липсата на навика да четем и да учим.
6. Опитите да натрапваме на другите своите убеждения и своя начин на живот.
Мануела Георгиева
АRTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
