Винаги се оставям да бъда воден от интуицията ~ Карлос САУРА (видео)

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

Син на адвокат и пианистка, Карлос Саура е роден на днешния ден – 4 януари, през 1932 г. в Уеска, Испания. Става професионален фотограф на 18 години, но през 1953 г. постъпва в мадридския Институт за изследване и практика на кинематографията (Instituto de Investigaciones y Experiencias Cinematografistas). Като студент прави първия си аматьорски късометражен филм, негова дипломна работа. До 1963 г. работи като преподавател в същия институт, който се превръща в Официална школа по кинематография, но през 1964 г. е уволнен заради демократичните си убеждения.

Първият му игрален филм „Хулиганите” („Los Go lfos”) е зснет с много ограничен бюджет, като по-голямата част от актьорите били непрофесионалисти. Това е драма за съдбата на малолетни престъпници, които искат да се измъкнат от порочния кръг на бедността, като станат тореадори.

Филмът е показан през 1960 г. на кинофестивала в Кан, но цели две години не стига до търговско разпространение. Едва с третия си филм – „Ловът” (1966), Саура успява да привлече вниманието на международната кинообщност. Създадена като психологически трилър, лентата разказва историята на група ловци, които губят ума си, и както повечето ранни продукции на Саура е алегорична критика към моралния упадък на испанското общество по време на режима на Франко.

 

На фестивала в Берлин лентата печели „Сребърна мечка” за най-добър режисьор. Строгата цензура от това време обаче принуждава свободомислещите режисьори от неговото поколение да прикриват чувствителните теми чрез намеци, символи и алегории. Именно умението на Саура в тази насока му носи и значима международна репутация, която нараства с всеки следващ филм. Сред другите награди за неговото творчество са „Сребърна мечка” от Берлин през 1968 г. за филма „Ментов коктейл с лед”, изследващ сексуалността в общество на ограничения. Той отбелязва две важни за режисьора срещи – със сценариста Рафаел Аскона и с актрисата Джералдин Чаплин, която става не само изпълнителка на повечето главни роли във филмите на Саура, но и вдъхновител и съавтор на неговите замисли.

Следват награда на журито в Кан-74 за „Братовчедката Анхелика”, в който говори за Гражданската война в Испания; Специална награда на журито в Берлин за „Да отгледаш гарвани” през 1976 г.; „Златна мечка” в Берлин-81 за „По-бързо, по-бързо”, описващ живота на децата от улицата, и наградата на Филмовата академия на Великобритания за най-добър чуждоезичен филм за „Кармен” през 1983 г.

„Кармен” е втората част от недекларираната музикална трилогия на Саура, започнала с „Кървава сватба” (1981), и завършила с „Любовна магия” (1986). Поредицата е органична сплав от музика, танц и драматургия, които се превръщат в запазена марка на режисьора.

Не случайно наричат Саура „най-испанския” от всички испански режисьори. Неговото неповторимо майсторство да предава история в ритъма на танца го прави един от най-значимите режисьори на страната за повече от три десетилетия. Всички сценарии той написва сам или в съавторство. И безспорно трилогията е най-емблематичната част от неговото творчество. И в трите филма главната роля се изпълнява от знаменития танцьор на фламенко Антонио Гадес. Под звуците на фламенкото се раждат и „Севилянас” (1992) , „Фламенко” (1995) и „Иберия” (2005). Отново музиката е основно действащо лице във филма му „Фадо“ (2007).

На танца е посветен и последният му засега филм  “Хота: Отвъд фламенкото” (2013). Защото тази музика и свързаните с нея страст и любов, са в кръвта му. Музикалният филм представя виталността и очарованието на хотата – танц, наподобяващ валса, чиито корени са в родната провинция на Саура – Арагон. Филмът потвърждава за пореден път майсторството на Саура, който ни позволява да сме едновременно свидетели и участници в съхраняването на една традиция. „Обичам фламенко повече от всичко – признава режисьорът. – И аз не мога да обясня защо. Във фламенко има някаква магия… удивителен начин да се свържат земята и небето. Това, според мен, е нещо изключително, присъщо само на фламенко!”

Ето и още няколко цитата от интервюта на Карлос Саура, които допълнително представят неговата личност:

„Майка ми беше пианистка. Много обичам музиката и танцувам добре. Опитах се да стана дори танцьор, но се провалих. В Аржентина се осмелих да пробвам с тангото. Казаха ми никога повече да не го правя.”

„Винаги се оставям да бъда воден от интуицията. Идеите ми се раждат от картина, снимка, музикален или литературен откъс. Киното е част от живота ми и затова улавям всичко, което ми харесва или вълнува.”

„Целият процес в киното е начин да прогониш самотата, това чувство, че си сам, когато пишеш или твориш. Да разчупиш рутината на всекидневието. Киното за мен е начин за социално общуване. Нуждая се от тази страна на киното.”

„Помнете, техниката служи за опора на изкуството!”

„Всеки филм е натрупване на идеи, емоции, мисли, които трябва да бъдат въплътени в лица, пейзажи, образи и звуци. Актьорите са посредници, които представят всичко това, те са нашето второ или трето „аз”, те интерпретират написаното в сценариите. Киното, също като литературата или театъра, е фикция, една паяжина, която се къса, ако искаш да останеш стъпил здраво на земята. То е нещо, което едновременно се случва и не се случва. И всеки ден като в един прекрасен сън доброто и лошото, болката и удоволствието ни поставят в определени условия сред този малък и голям свят, където всеки от нас може да представлява и многото, и малкото, което можем да бъдем.”

„Невъзможно е да се борим срещу експанзията на холивудското кино. Това е кауза пердута. Те имат власт, имат световна разпространителска мрежа, имат пари, правят екшъни и ги правят добре. Може да ти харесват или не, но са произведени безпогрешно. Онзи, който иска да е различен, просто трябва да прави друг тип кино. По-лично, по-творческо, с повече въображение.”

„Направих откритие: в женското тяло има някаква разделителна линия. Под талията е сферата на земята, която привлича. Над талията е връзката с небето, устремеността към въздуха, поезия, но без никаква връзка с класическия балет. Жените могат да съвместяват в тялото си и двете сфери. Това е удивително!”

Люсиена Крумова

АRTday.bg

Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Денонощие – стихотворение от Блага Димитрова

ДЕНОНОЩИЕ от Блага Димитрова На разсъмване, щом разпозная потопения в изгрева хребет, още първата мисъл е тая, че не трябва да мисля за тебе. И през целия ден вероломна тя, където...

Гогол: Ние имаме прекрасната дарба да правим всичко незначително

„Ще се смея през сълзи“ са последните му думи. Мистикът Гогол продължава да остава загадка и след физическата си смърт. Той е признат класик...

Когато мамиш, крадеш правото на почтеност ~ Халед Хосейни

Писателят е роден на 4 март 1965 г. в Кабул, Афганистан. Най-голямото от петте деца в семейството – има трима братя и една сестра....

Лъжата като привилегия

"Аз обичам когато лъжат! Лъжата е единствената привилегия на човека пред всички организми. Лъжеш ли, до истината ще стигнеш! Затова съм и човек -...

В Международния ден на писателите: 20 цитата от книги, посветени на любовта

Днес отбелязваме Международния ден на писателите. Това са хората, които в пълна степен осмислят живота ни, защото възпитават и разума, и чувствата. А любовта...