Бог ще да ме запази, а ако оживея, то ние ще да бъдем най-честити на тоя свят!

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

„Само онзи, който е свободен, само той може да се нарече човек в пълния смисъл на думата; а който умре за свободата, той не умира само за своето отечество, а за сичкия свят”, завещава на поколенията великият поет.

Христо Ботев е един от символите на нашето Отечество. Поет и революционер, ревностен пазител и създател на националните идеи, той остава сред най-ярките личности на България. Идва на бял свят на 25 декември 1847 г. (нов стил – 6 януари 1848 г.) в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. Детето, родено навръх Коледа, се възприема от родителите си като истински малък Спасител.

Идеолог и подбудител на революцията, поет и публицист, Ботев оставя своя отпечатък в дългата поредица национални герои. А поезията му разтърсва. Едва ли има българин, който да не знае неговите изпълнени със страст и бунтовен дух произведения: „Майце си”, „Борба”, „На прощаване”, „Хаджи Димитър”, „В механата”, „Моята молитва”, „До моето първо либе”. Тези двайсет стихотворения са се превърнали в символ на българската възрожденска литература, наред с творбите на Вазов и Каравелов.

Някак традиционно, когато говорим за Ботев, на първи план излиза неговата саможертва в името на свободата. Човекът, синът, любящият мъж, бащата – и това е Христо Ботев.

Затова припомняме неговото „Прощално писмо“, написано на 17 май 1876 година, когато знае, че отива на сигурна гибел. Както пише по-късно Захарий Стоянов: „И в това последно писмо Ботев е ударил печата на своята горещо любяща душа.“

Мила ми Венето, Димитре и Иванке!
Простете ме, че аз ви не казах къде отивам. Любовта, която имам към вас, ме кара да направя това. Аз знаях, че вие ще да плачете, а вашите сълзи са много скъпи за мене!
Венето, ти си моя жена и трябва да ме слушаш и вярваш в сичко. Аз се моля на приятелите си да те не оставят, и те трябва да те поддържат. Бог ще да ме запази, а ако оживея, то ние ще да бъдем най-честити на тоя свят. Ако умра, то знай, че после Отечеството си съм обичал най-много тебе, затова гледай Иванка и помни любящия те.
Христа
17 мая 1876
„Радецки“

[На гърба на писмото, пазено от Д. Рашев, Ботев саморъчно е отбелязал]:
Това писмо да се предаде на жена ми Венета Х. Ботйова, в Букурещ.“

Борис Белев

ARTday.bg

Следвайте ни във Фейсбук на https://www.facebook.com/ArtDay.bg/

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Пак ще се прегърнем – стихотворение от Михаил Белчев

ПАК ЩЕ СЕ ПРЕГЪРНЕМ от Михаил Белчев Мен ми стига. Ти си тук. Имаш още мойто рамо. Стига ми, че без звук пак се прегръщаме. Тичам, блъскат се в нас думи, погледи. Никой...

Българската премиера на филма „Ейми Уайнхаус: Back to Black“ е на 12 април (трейлър)

По думите на „Форум филм“ лентата представя безпрецедентен поглед към вдъхновяващата, но и трагична история на една от най-ярките и иконични фигури в света...

През 1932 г. National Geographic публикува уникални снимки от България

През 20-те и 30-те години на ХХ век читателите на научно-популярното списание National Geographic имат възможността да преоткрият многобройни кътчета на света чрез цветните...

Навикът притъпява остротата на нашия ум ~ Мишел дьо Монтен

“Човек не е само добър или само лош, а зависи на коя страница ще отвориш душата му и пред какви изпитания ще го поставиш…”,...

Бургаският държавен архив пази снимки и документи, свързани с поета Христо Фотев

БНР-Бургас отбелязва 90-годишнината от рождението на поета Христо Фотев с кампания под надслов „Не е измислица морето и щастието съществува!“. В нея са включени...