Джулиан Патрик Барнс е определян като един от „златната тройка“ на съвременната британска проза, заедно с Мартин Еймис и Иън Макюън. Писателят се ражда на днешния ден, 19 януари, през 1946 година в Лестър. Възпитаник е на Оксфорд. Той е и лексикограф, литературен, телевизионен и кулинарен критик, есеист, преводач от френски. Световна слава придобива с „Папагалът на Флобер“, който излиза през 1984 г.
През 1990 г. посещава България, а през 1992 пише „Бодливо свинче“, в която разказва за събитията след 1989 г. Сюжетът на романа е процесът срещу един източноевропейски диктатор (не е казано в коя страна, но се основава предимно на наблюдения от България и процеса срещу Тодор Живков).
На български език, освен „Папагалът на Флобер“ и „Бодливото свинче“, са издадени „Лимони на масата“, „История на света в 10 и половина глави“, „Артър и Джордж“, „Пулс“, „Няма нищо страшно“.
Джулиан Барнс е носител на престижната награда „Букър” (2011), след като три пъти е номиниран за нея.
Представяме ви избрани цитати от Барнс:
„Постелята не търпи лъжи, сексът не е мелодрама.“
„Откровеността също може да бъде капан.“
„В депресията забележително се съчетават на пръв поглед несъвместими неща. Например: аз за нищо не съм виновен, и това е само моя вина.“
„Счита се, че приятелството и любовта правят хората по-добри, нали така? За мен това е различно. Доверието води до изневяра. Може даже да се каже, че доверието влече изневярата. Това е нещото, на което бях свидетел.“
„Никой не е задължен да се обяснява на някого, освен самият той не го иска.“
„В живота всеки край е просто начало на друга история. Изключение е само тогава, когато умираш – ето това е действително истинският край.“
„Историята се повтаря: първият път като трагедия, вторият път като фарс.“
„Когато дълго живееш с другиго, ти постепенно губиш способноста да му носиш радост, а способноста да му причиняваш болка си остава както преди.“
„Любовта може да даде щастие, може и да не даде, но тя винаги освобождава скритата в нас енергия.“
„На хората повече се харесва да получат това, което искат, а не това, което заслужават.“
„Времето настига всеки.“
„Книгите казват: Тя направи това, защото… Животът казва: Тя направи това. В книгите нещата ти се обясняват, в живота – не. Не съм изненадан, че някои хора предпочитат книгите. Книгите придават смисъл на живота. Проблемът е, че придават смисъл на живота на други хора, никога на твоя.”
„Най-големият патриотизъм е да кажеш на своята държава, когато тя се държи нечестно, глупаво, порочно.”
„Първата чернова винаги е изпълнена с трудности. Както раждането – много болезнено. Но след това да си играеш с бебето е страхотно удоволствие.”
„Литературата е процес, в който големи, красиви, добре подредени лъжи казват повече истина от цяла поредица факти. Тя също е удоволствие да си играеш с езика. Освен това, литературата е особен, интимен начин да комуникираш с хора, които никога няма да срещнеш.”
„Да бъдеш писател някак те свързва с историческите общества. Но тази връзка аз я усещам много слабо, като обикновено човешко същество, живеещо в началото на ХХІ век във Великобритания. Не усещам никаква връзка нито със света на кралица Виктория, нито с принципите на Гражданската война, нито с Войната на розите. Но усещам много силна връзка с различни автори, които са съвременници на тези периоди и събития.”
„Това, от което не можеш да избягаш, са спомените. Беглецът винаги се връща, ментално или физически, ако не и по двата начина.”
„Е, аз няма да казвам на хората защо да ме четат. Тези неща са за политиците.”
„Лесно е да четеш невинно, да вярваш на повествователя и да позволиш да бъдеш носен от вятъра, така да се каже. Мопасан е наричан „естествен разказвач”. С това се има предвид професионален, опитен, далеч неестествен разказвач.”
„Лесно е, в крайна сметка, да не си писател. Повечето хора не са писатели и нищо лошо не им се случва.”
„Колко често разказваме историята на собствения си живот? Колко често я поправяме, правим малки изрезки, промени? И колкото повече животът продължава, толкова по-малко хора ни опонират, казват ни, че нашият живот не е всъщност наш, а е историята, която разказваме за нашия живот. История, която разказваме на другите, но главно на себе си.”
Мануела Георгиева
АRTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
