Джулиан Барнс: Това, от което не можеш да избягаш, са спомените

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

Джулиан Патрик Барнс е определян като един от „златната тройка“ на съвременната британска проза, заедно с Мартин Еймис и Иън Макюън. Писателят се ражда на днешния ден, 19 януари, през 1946 година в Лестър. Възпитаник е на Оксфорд. Той е и лексикограф, литературен, телевизионен и кулинарен критик, есеист, преводач от френски. Световна слава придобива с „Папагалът на Флобер“, който излиза през 1984 г.

През 1990 г. посещава България, а през 1992 пише „Бодливо свинче“, в която разказва за събитията след 1989 г. Сюжетът на романа е процесът срещу един източноевропейски диктатор (не е казано в коя страна, но се основава предимно на наблюдения от България и процеса срещу Тодор Живков).

На български език, освен „Папагалът на Флобер“ и „Бодливото свинче“, са издадени „Лимони на масата“, „История на света в 10 и половина глави“, „Артър и Джордж“, „Пулс“, „Няма нищо страшно“.

Джулиан Барнс е носител на престижната награда „Букър” (2011), след като три пъти е номиниран за нея.

Представяме ви избрани цитати от Барнс:

„Постелята не търпи лъжи, сексът не е мелодрама.“

„Откровеността също може да бъде капан.“

„В депресията забележително се съчетават на пръв поглед несъвместими неща. Например: аз за нищо не съм виновен, и това е само моя вина.“

„Счита се, че приятелството и любовта правят хората по-добри, нали така? За мен това е различно. Доверието води до изневяра. Може даже да се каже, че доверието влече изневярата. Това е нещото, на което бях свидетел.“

„Никой не е задължен да се обяснява на някого, освен самият той не го иска.“

„В живота всеки край е просто начало на друга история. Изключение е само тогава, когато умираш – ето това е действително истинският край.“

„Историята се повтаря: първият път като трагедия, вторият път като фарс.“

„Когато дълго живееш с другиго, ти постепенно губиш способноста да му носиш радост, а способноста да му причиняваш болка си остава както преди.“

„Любовта може да даде щастие, може и да не даде, но тя винаги освобождава скритата в нас енергия.“

„На хората повече се харесва да получат това, което искат, а не това, което заслужават.“

„Времето настига всеки.“

„Книгите казват: Тя направи това, защото… Животът казва: Тя направи това. В книгите нещата ти се обясняват, в живота – не. Не съм изненадан, че някои хора предпочитат книгите. Книгите придават смисъл на живота. Проблемът е, че придават смисъл на живота на други хора, никога на твоя.”

„Най-големият патриотизъм е да кажеш на своята държава, когато тя се държи нечестно, глупаво, порочно.”

„Първата чернова винаги е изпълнена с трудности. Както раждането – много болезнено. Но след това да си играеш с бебето е страхотно удоволствие.”

„Литературата е процес, в който големи, красиви, добре подредени лъжи казват повече истина от цяла поредица факти. Тя също е удоволствие да си играеш с езика. Освен това, литературата е особен, интимен начин да комуникираш с хора, които никога няма да срещнеш.”

„Да бъдеш писател някак те свързва с историческите общества. Но тази връзка аз я усещам много слабо, като обикновено човешко същество, живеещо в началото на ХХІ век във Великобритания. Не усещам никаква връзка нито със света на кралица Виктория, нито с принципите на Гражданската война, нито с Войната на розите. Но усещам много силна връзка с различни автори, които са съвременници на тези периоди и събития.”

„Това, от което не можеш да избягаш, са спомените. Беглецът винаги се връща, ментално или физически, ако не и по двата начина.”

„Е, аз няма да казвам на хората защо да ме четат. Тези неща са за политиците.”

„Лесно е да четеш невинно, да вярваш на повествователя и да позволиш да бъдеш носен от вятъра, така да се каже. Мопасан е наричан „естествен разказвач”. С това се има предвид професионален, опитен, далеч неестествен разказвач.”

„Лесно е, в крайна сметка, да не си писател. Повечето хора не са писатели и нищо лошо не им се случва.”

„Колко често разказваме историята на собствения си живот? Колко често я поправяме, правим малки изрезки, промени? И колкото повече животът продължава, толкова по-малко хора ни опонират, казват ни, че нашият живот не е всъщност наш, а е историята, която разказваме за нашия живот. История, която разказваме на другите, но главно на себе си.”

Мануела Георгиева

АRTday.bg

Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Теодор Стърджън: Ако правилно си задал въпроса, вече си получил отговора

Роден е на 26 февруари 1918 г. в Стейтън Айлънд, щат Ню Йорк, с рожденото име Едуард Хамилтън Уолдо. Името „Стърджън“ получава, след като...

Фернандел – простодушният добряк с лъчезарна усмивка

"Ужасни зъби. Няма да стане. По-добре не се залъгвайте." Това чува Фернандел при първите си опити на сцената. Един от най-великите комици на Франция...

Смехът прогонва белезите на жестоката съдба ~ Виктор Юго

Виктор-Мари Юго е роден на 26-и февруари 1802 г. в Безансон (Франция). Той допринася за обновлението на поезията и театъра по времето на Романтизма...

Карло Голдони: Богат е този, който умее да се задоволява с малкото

На днешния ден, 25 февруари, е роден Карло Голдони, често наричан италианския Аристофан. Оставя противоречиви откъм факти мемоари. Описва се като роден комик, небрежен,...

Любовта е като росата – има я за кратко ~ Реноар (видео)

Пиер-Огюст Реноар е френски художник, един от основоположниците на импресионизма, наред с Клод Моне, Пол Сезан и Алфред Сисле. В картините му са усеща...