„Гений на фотографията” и „луд перверзник” – две характеристики, които редовно получава Хелмут Нютън. Понякога по едно и също време от едни и същи хора. Повече от половин век – от 1950 до 2004 г. , той снима за Vogue и други списания голи до откровеност момичета със спорен реквизит – камшици или ремъци, оковани в железни медицински корсети. Всеки уважаващ себе си психоаналитик, поглеждайки към фотографиите му, вероятно ще заключи, че техният автор страда от неизлечими комплекси. Може би точно това би станал Нютон, ако своевременно не бе превърнал своите „пороци” в легендарно изкуство.
През 1966 г. сп. Queen поръчва на Нютон снимки. Когато същите стигат до издателя, той в ярост ги хвърля на пода, а телефона – през прозореца. „Какво правят в моето списание мастурбиращи жени, лежащи по пода?“, негодува той. Но би трябвало да е подготвен за подобен резултат – по това време форографът вече е направил снимки за Vogue, Харпърс Базар, и е известен като реформатор на модната фотография. Именно той привнася еротиката, която днес като че ли се разбира от само себе си.
Идеалното женско тяло е, изглежда, основният интерес на Нютън. Той е хипнотозиран от него от дете. На 12 години си купува първия фотоапарат и го обича толкова пламенно колкото жените: „Буквално се побърках по фотографията, а струва ми се и по секса – или поне по неговата възможност,” пише той за тийнейджърските си години. Въпреки че феминистките не понасят Нютън заради склонността му да обективизира жените и да ги представя само като пасивни обекти на интереса на мъжете, фотографът твърди обратното. „Аз се интересувам само от силни, независими жени”, казва той.
Нютън знае причината за слабостта си към силни жени. Като евреин, роден в Берлин през 1920 г., той е принуден да напусне Германия на 18 години. Неговото бягство организира майка му. Тя показва забележителна решителност и с волята си спасява семейството, което се врязва в паметта на момчето. Заедно с образа на бащата, който, след като прекарва няколко месеца в концентрационен лагер, излиза от него като изгубен и слаб старец.
Силен характер притежава и съпругата на Хелмут – Джун, с която младият мъж се запознава през 1946 г. в Австралия, където се оказва след емиграцията. До края на живота му Джун не е просто „муза”, а реален партньор на Хелмут. След напускането на Париж през 1957 г., двойката по цели нощи обмисля идеи за снимки за Vogue, пушат по пакет на цигари без филтър, отпивайки от бутилка скоч.
Да се изброят култовите изображения на Нютън е почти невъзможно – те са стотици. И въпросът не е само в гениалната му способност да „хване” подходящия кадър или желаното настроението – всички снимки на Нютън са детайлно обмислени предварително, а моделите позират с часове, понякога в най-неудобни пози.
Модните снимки не са единственото, с което форотографът печели (именно печели и протестира, когато го наричат „художник”). Той прави и портрети на знаменитости, политици и за рекламни кампании. Сред най-известните му са серията фотографии за Wolford, на които са все същите сексапилни полуголи красавици, в любимите на Нютън чорапи или чорапогащник на високи токчета. Кампанията била толкова успешна, че вдига продажбите не само на Wolford, но и на всички чорапи от това време.
Влиянието на Нютън не се разпростира само върху рекламата. На неговия стил с ярки контрасти, резки светлини, кинематографични сцени, отстранени и хладни модели, все още подражават хиляди фотографи по целия свят. Но той все пак е първият, койот обедини мода и еротика. Иновациите винаги вървят ръка за ръка с риск от неразбиране и не всички марки, за които снима Нютън, са възхитени от неговия подход.
Като например Bulgari, които изпадат в ярост от неговата идея да прибави към модела с бижута… печено пиле. Но Нютън остава спокоен – това, което го интересува, е да оспорва границите на конвенционалната фотография. „Забранените неща са най-интересни”, казва той.
От 70-е години до смъртта му през 2004 г., когато зад волана на автомобила получава инфаркт и губи контрол, Нютън е снимал много знаменитости – Мадона, Дейвид Бауи, Катрин Деньов и София Лорен. В кадър влизат и политици – един от най-известните негови портрети е на Маргарет Тачър. „Дълго време чувствах нещо като любов към нея – спомня си фотографът в своята автобиография. – Тя въплъщаваше женската сила и властност”. Сексът и властта са лайтмотивът на всички работи на Нютън. Но той притежава и необходимата доза ирония, за да не потъне в тях и в дълбините на психично разстройство. Всички „перверзии” си остават от другата страна на обектива.
„Вие питате дали живота ми е като на снимките ми? Разбира се, не, в противен случай щях вече да съм полудял”, – каза той. Камерата се превръща в начин за него да гледа „тъмната” си страна и да се бори с нея, превръщайки я в изкуство и легенда. Това всъщност изглежда като един добър начин…
Мануела Георгиева
АRTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
