Анна Гавалда, „Обичах я“
„— Обаждахте й се, когато имахте нужда от нея?
— Да, горе-долу така ставаше…
…
— Всъщност, не… Не ставаше така… Веднъж, съвсем в началото, тя ми написа писмо. Впрочем единственото, което някога ми е пращала. Казваше:
Размислих, не си правя илюзии, обичам те, но ти нямам доверие. След като това, което изживяваме не е истинско, тогава е игра. След като е игра, трябват правила. Вече не желая да те виждам в Париж. Нито в Париж, нито на някое друго място, което те плаши. Когато съм с теб, искам да те държа за ръка на улицата и да те целувам в ресторантите — иначе това не ме интересува. Вече не съм дете, да си играя на криеница. Значи ще се срещаме възможно най-далече, в други страни. Когато научиш къде ще ходиш, ще ми го съобщаваш на този адрес — това е у сестра ми в Лондон, тя ще знае, къде да препраща кореспонденцията. Не си прави труда да пишеш мили думи, само предупреждавай. Кажи в кой хотел ще отседнеш и къде и кога. Ако мога да дойда при теб, ще дойда, ако не — толкова по-зле. Не се опитвай да ми се обаждаш, нито да научаваш къде съм, нито как живея — вярвам, че това вече няма значение. Размислих, смятам, че това е най-доброто решение — да правя като теб, да живея живота си, обичайки те, но отдалеч. Не искам да чакам да се обадиш по телефона, не искам да се въздържам да не се влюбя, искам да мога да спя, с когото искам и когато искам и без скрупули, това e… it’ s more convenient. Не възприемах нещата така, но защо пък не? Съгласна съм да опитам. Какво мога да загубя, в края на краищата? Един страхлив мъж? А да спечеля? Удоволствието да спя в прегръдките ти понякога… Размислих, съгласна съм да опитам. Това е последното ми предложение…“
Анна Гавалда
АRTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
