Астрид Линдгрен (14 ноември 1907г. – 28 януари 2002 г.) е известна и с дейността си в защита на животните и децата, с борбата си срещу физическото наказание над деца. Приживе още построява детски медицински център, който е най-големият в Северна Европа и носи нейното име.
Тя може да не е много продуктивна писателка, но нейните герои са отпечатани със златни букви не само в детската, но и в световната литература – Пипи, Емил от Льонеберя, Карлсон, който живее на покрива. Това, което им дава право да намерят място сред големите литературни герои, е тяхната неконвенционалност, сила на духа, неподправена, по детски, мъдрост. Тя разбива всички клишета до момента – никой от нейните герои не може да се похвали с дисциплина, прилежно учение, здравословно хранене и културно поведение, както учим децата си.
Но героите на Астрид Линдгрен са повече от това – те просто са различни от другите, безпогрешни в усета си за правдата и доброто у всеки, а думите им остават незабравими за всяко пораснало и не толкова пораснало дете.
Представяме ви парафрази по „Карлсон, който живееше на покрива“:
Спокойствие, само спокойствие и здрава храна.
Да се разхождаш по покривите е далеч по-приятно, отколкото да ходиш по улиците.
От покрива можеш да видиш цялата прелест на звездите, а от прозореца не. Да се чудиш защо хората не живеят на покривите!
Сигурно ще се намерят хора, за които ще е странно, че живея на покрива. Но всеки е там, където иска да бъде.
Ако вдъхновението те посети, трябва веднага да зарежеш всичко и да му се отдадеш напълно.
Не си струва да се прави основно почистване. След това никога нещата не могат да се подредят толкова удобно.
Ако човек не е щастлив само защото има камъче в обувката, то той е наистина щастлив.
Достатъчно е да поседиш с един човек, затворен в една стая няколко часа, и ще се примириш с него, дори може и да го харесаш.
Има много начини да укротиш учителите, които нямат подход. Най-добрият и най-пряк начин е като ги дразниш.
Липсата на късмет може да провали всичко. Е, с това трябва да се примириш.
Любовта към реда е просто вбесяваща. Никъде не можеш да оставиш нищо.
Този, който е преболедувал глупостта, не може да се зарази от нищо.
На приятелите трябва да се казват само приятни неща – например… на всеки пет минути.
Нищо не могат да ти направят за това, че ти – това си ти. И все пак трябва да се внимава.
След като се нахраниш, остава масата. Само масата – с изчезването на храната, изчезва и удоволствието.
Щастието не е само в конфитюра, но и в неговата консумация.
От вкусотии не се дебелее!
Забелязъл съм, че една храна е толкова по-полезна, колкото е по-безвкусна. И защо по дяволите всички витамини са само в буламачите?
Храненето трябва да бъде весело.
Помнете: празните работи са човешки работи. За вкусотиите не става въпрос.
Привиденията са много полезни. Всеки трябва да си има по едно малко, злобно привидение, с което да плаши крадците, досадниците, наглеците… дори глупаците.
Каквото и да съм, аз съм най-доброто на света и съм безценен.
Ако поискаш, можеш да скучаеш навсякъде.
Най-трудно се отговаря с да или не на прости въпроси.
Мога да защитавам своето. Обичам реда – това, което е мое, си е мое. Другото е наше.
Ако не се храня, преставам да бъда аз.
Рожденият ден винаги трябва да се случва тогава, когато денят е хубав.
Когато става дума за мен, аз винаги съм в разцвета на силите си.
Не мислете, че мога да оставя на отговорно пазене бонбоните си при човек със здрави зъби.
Всяка жена, която има капчица съвест, винаги сяда така, че да може да бъде видяна през ключалката.
Въздухът не трябва да се замърсява с думи. Достатъчни са логорейците.
Нямам нужда от нищо, освен от една огромна торта, фантастичен шоколад и много пари, за да си ги купя отново, след като ги изям.
Всеки има право да се опита да бъде Карлсон. Макар че досега има само един такъв екземпляр.
Божидар Ивков, bojidarivkov.wordpress.com
ARTday.bg
Следвайте ни във Фейсбук на https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
