На 5 февруари през 1936 г. Чарли Чаплин реализира последния си ням филм. „Модерни времена” всъщност е първият открито политически ангажиран филм, а критиката му към индустриализираното общество била приета с противоречиви реакции след премиерата.
Чаплин е автор на сценария, композитор на музиката и изпълнител на главната роля. Филмът се появява девет години след първите озвучени филми през 1927 г. „Модерни времена” е определян като квазиням филм – макар че в него не присъства сихронизиран гласов диалог, има специални звукови ефекти и оригинална музика.
Действието във филма се развива през 30-те години на 20 в. по време на Голямата депресия. Основни теми са безработицата, бедността, гладът, борбата на пролетариата срещу индустриалната епоха и различни социални институции.
Историята в лентата проследява съдбата на работник на поточна линия. Тежката и монотонна работа става причина за нервен срив, който го изпраща в болница и го оставя без работа. След като попада случайно в редиците на протестиращи работници, е арестуван и попада в затвора, погрешно заподозрян като комунистически лидер. Впоследствие мъжът отново е на улицата, работи за кратко като нощен пазач, работник в корабостроителница, техник в завод, пеещ сервитьор, докато отново остава безработен. Запознава се с бездомно момиче, с което се опитва да създаде дом, но опитите му непрекъснато биват осуетявани от икономическата ситуация и властите.
Любопитен факт е, че в този филм се появява за последен път „Скитникът” – популярният малък човек с бомбе, мустаци, големи обувки, широки панталони, тясно сако и бастунче. В края на филма за пръв и последен път се чува и гласът на Скитника, докато той импровизира на фона на песента на Лео Данидерф „Je cherche après Titine”.
Друг любопитен факт е, че от основната мелодия към филма, която Чаплин написва с помощта на Алфред Нюман, се появява известната песен „Smile”. За пръв път тя е записана от Нат Кинг Коул, а до днес свои версии на мелодиията са записвали Джуди Гарланд, Даяна Рос, Майкъл Джаксън и други.
Великият диктатор
Първият говорещ филм на Чаплин е „Великият диктатор”, който е насочен срещу нацисткия режим на Адолф Хитлер. Още в началото на снимките, Чаплин получава заплашителни писма и телефонни обаждания да прекрати работата над филма. В лентата Чаплин играе две роли – скромен еврейски бръснар и фашистки диктатор Хинкел, в който явно е разпознат Хитлер. По време на снимките Чаплин изрича и прочутата фраза: „Диктаторите са смешни. Аз искам хората да им се смеят”. Исторически известен факт е, че самият Адолф Хитлер е гледал „Великият диктатор”.
ARTday.bg
Следвайте ни във Фейсбук на https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
