Сидни Шелдън: Не пускайте лисица в кокошарника, дори да е приятелски настроена. Един ден ще огладнее.

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

„Не споделям мнението, че ако една жена е хубава, тя непременно трябва да е и глупава. Затова в моите романи жените са интелигентни, красиви и могат да вършат нещата, които правят мъжете, и дори по-добре от тях. Но и не забравят за своята женственост“, казва един от най-прочутите автори на бестселъри в света.

Кариерата му започва в Холивуд през 1937 г., когато едва 19-годишен е нает да редактира чужди сценарии. Само 5 години по-късно талантът му превръща в шлагери на Бродуей три негови мюзикъла. През 1948 г. печели първия си „Оскар“ за най-оригинален сценарий, а през 1959 г. – наградата „Тони“ за мюзикъла „Червенокосата“. Той успява да се задържи на върха на професията и на класациите в продължение на повече от 60 години.

Сидни Шелдън е роден на 11 февруари 1917 г. в Чикаго, щата Илинойс. На 10 години продава първото си стихотворение за 10 долара. Учи в Северозападния университет, след което служи в американските ВВС до 1941-ва. Той е от малкото автори, попаднали в книгата „Гинес“ като най-превеждан писател в света (на 71 езика в 180 страни) и в холивудската Алея на славата. Малцина могат да се похвалят, че са печелили най-големите награди в киното, театъра и криминалната литература. Плод на феноменалните му способности са 17 романа в над 300 милиона копия, 200 телевизионни сценария, 25 холивудски хита и 6 постановки на Бродуей.

Когато започва да пише брилянтните си криминални романи през 70-те години, още с първото си произведение „Голо лице“ (1970) печели наградата „Едгар Алън По“ за най-добър роман в жанра. През 1974 г. излиза „Другата страна на полунощ“, който се задържа рекордните за времето си 52 седмици в класацията на бестселърите на в. „Ню Йорк таймс“.

Той диктува своите романи – до 50 страници на ден. На следващия ден редактира текста и така, докато не се съберат 1200-1500 машинописни страници. Понякога преписва романите си 12-15 пъти, а веднъж за целта му била необходима цяла година.

Почитателите му познават „Вятърните мелници на боговете“, „Пясъците на времето“, „Спомени от полунощ“, „Отвъд полунощ“, „Греховете на светците“, „Лекарки“, „Насън и наяве“. Често главните герои в романите на Шелдън са жени – силни, красиви, способни да преодолеят много препятствия.

„Когато започвам да пиша, не знам накъде ще ме изведе сюжетът. Веднъж казах това пред сп. „Таймс“ и още обясних, че се нуждая само от три думи, за да седна пред белия лист. „О, сигурно сте много мощен писател“, беше тяхната реплика. Но това няма нищо общо с моята власт над словото. Започнах последния си роман с думите „жена, защита и адвокат“ и оттам нататък нещата вървят сами. Просто ги следвам“, казва Шелдън и допълва: „Винаги знам коя е родината на моите герои. Затова обикалям света. Потапям се в живота и бита им, особено когато се налага да пиша нова книга… Спрях да чета от доста време други автори. Когато създавам образ и сюжет, не мога да възприемам нищо друго. Не искам да ми се влияе“.

Още от писателя:

„Да бъдеш беден е романтично само в книгите.“

„Всичко, което се е променяло, е временно. Ще се промени пак.“

„Опитай да направиш Земята по-добро място, преди да я напуснеш, в сравнение с времето, когато си пристигнал.“

„Животът е като роман. Пълен със съспенс. Никога не знаеш какво ще се случи, докато не отгърнеш следващата страница.“

„За да си успешен, се нуждаеш от приятели, а за да си много успешен, се нуждаеш от врагове.“

„Нищо не продължава вечно.“

„Разликата между патриот и бунтовник зависи от това кой е на власт в момента.“

„Не пускайте лисица в кокошарника, дори да е приятелски настроена. Един ден ще огладнее.“

„Смъртта е вторият най-голям страх на хората. След говоренето пред публика.“

„Талантът е дар, който може да бъде даван, но и отнеман. Трябва да оценяваме това.“

„Белият лист хартия е начинът на Бог да ни покаже колко трудно е да си Бог.“

„Не се отказвай. Има прекалено много хора, които казват „не“ и те обезкуражават. Не ги слушай. Единственият, който може да те откаже, си ти самият.“

„Бъдещето беше от глина, която трябваше да бъде моделирана ден след ден, но миналото бе като от скала и не можеше да се промени.“

Борис Белев

ARTday.bg

Следвайте ни във Фейсбук на https://www.facebook.com/ArtDay.bg/

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Заедно докрай

"- И двамата имаме нужда един от друг - той я погали по главата и надникна в очите ѝ. - Какво ще кажеш за...

Джон Ленън: Всичко е по-ясно, когато обичаш

Не се страхувай да загубиш – ако човекът не е на твоята вибрация, той така или иначе ще изчезне. Страхувай се да бездействаш и...

Легендарната актриса Мария Стефанова на 85!

На 9 октомври Мария Стефанова, една от най-големите български актриси, посреща 85-ия си рожден ден. Тя ще го отпразнува на сцената на театър "Българска армия",...

В щастие няма приятел ~ Николай Рьорих

Николай Рьорих (1874 – 1947) е руски художник, учен, писател и изследовател на индийската култура и философия. Посланието му може да бъде изразено чрез...

Графити артистът Esteo преобрази трета жилищна сграда в Бургас

Графити артистът Иван Янков, известен също като Esteo, обнови с изкуството си още една жилищна сграда на бул. "Сан Стефано" в бургаския квартал "Възраждане"....