Есе от Станислав Дочев
Не познавам човек, който да не гони своите цели, които дго направят спокоен, щастлив, усмихнат. Не познавам СМИСЪЛ, който не е бил роден от борба. Но кога щастието е пълно? Кога е достатъчно? Може ли да се запази вечно? Последните дни този въпрос не спира да безпокои съня ми, защото съм щастлив, опитвам се да поддържам хармония, но съм готов да се откажа от щастието си в името на новото.
Не вярвам във вечността, както няма и идеал, според мен. Борбата към съвършенство и крайност ни кара да вярваме, и вървим напред, но не е възможно едно щастие да живее в кутийка. Някак си не си го представям, че е възможно едно такова хубаво, усмихнато, но в ограничено пространство. Да се усмихваш на една и съща емоция всеки ден. В началото може да е красиво, но и най-слънчевото лято се нуждае от малко дъждовни капки за да променят мириса, усета, сухата земя, кожата, която настръхва.
Щастието не живее един живот. То се преражда, и когато човек осъзнато се откаже от едно за да изживее друго, водено единствено и само от съдбата, без сили, напъни и грубост – природните закони трябва да се спазват, защото е възможно, ако трудната крачка не направи да се окаже човек в трап, вместо на плаж.
Трудно човек се отказва от хубавото, но само смелото сърце знае, че след едно има и две, а броенето няма край, както търсенето, щастието, преживяването, но само когато има път, видим, а не намечтан.
Последните дни мислите ми ги открадна щастие, с което не съм готов да се разделя за да имам ново, неясно, но възможно. Да, човек не бива да се отказва от хубавото, но това хубаво не живее ли в клетка, ако не бъде пуснато на свобода. Истината на живота не е ли част от крилете или нямаме право на повече от едно щастие?
Но, Сърцето не обича ли вечно?
Обичам въпросите, защото отговорите раждат нови такива, а точно същият кръговрат е ангажирал и щастието. Заседяването води до проблеми, доказано е дори здравословно, но както Джъстин пее: “Каквото има да става…” Известно е парчето, неизвестно е само онова, което стои пред очите ни, но понякога се правим, че не го виждаме.
Щастието?
То също има своето право да пробва и нещо ново…
А обичта – тя не се губи, когато е истинска.
Станислав Дочев, www.stanyhope.com
АRTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
