Радостта не се намира във вещите. Тя е в нас самите ~ Рихард Вагнер

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

Името на Рихард Вагнер е свързано с най-големите завоевания и реформи в оперното творчество. Той е гениален творец, който не само обогатява изключително много оперното изкуство, но и тласка неговото развитие по нов път.

Вагнер е роден на 22 май 1813 година в Лайпциг, на улица „Брюл“ №3 в еврейския квартал на града. Въпреки това той е етнически немец, девето дете в семейството на полицейския чиновник Карл Фридрих Вагнер и Йохана Розина Вагнер (родена Пец), дъщеря на хлебар. Освен композитор, театрален предприемач, общественик и диригент, известен главно със своите опери (или „музикални драми“, както са наречени по-късно).

За разлика от повечето оперни композитори, Вагнер пише винаги както музиката, така и либретото за своите сценични произведения. Първоначално той си създава репутация като автор от романтичното направление на Вебер и Майербер, но след това извършва революция в операта със своята концепция за „тотално произведение на изкуството“ (Gesamtkunstwerk), синтезиращо поетично, визуално, музикално и драматично изкуство, което прокламира в поредица есета между 1849 и 1852 година. Вагнер реализира тези идеи най-пълноценно в първата половина на цикъла опери „Пръстенът на Нибелунгите“.

Композициите на Вагнер, особено тези от късния му период, са забележителни със своята контрапунктна текстура, богат хроматизъм, хармонии и оркестрация, както и с усложненото използване на лайтмотиви – музикални теми, свързани с определени герои, места или елементи на сюжета. Той е сред пионерите на нововъведения, като крайният хроматизъм и бързото преместване на тоналния център, които оказват силно влияние върху последвалото развитие на класическата музика. Операта му „Тристан и Изолда“ понякога е сочена за начална точка на съвременната музика.

Той е любимият композитор на Хитлер, който смятал, че Вагнеровата музика олицетворява мечтите му за велика нация. Обожанието му било подхранвано от антисемитските възгледи, които Вагнер изразява в свои статии. Една от най-ценните реликви на фюрера е писмо, което получил от зетя на Вагнер Хюстън Стюърт Чембърлейн, в което последния изразява подкрепата си за национализма. Въпреки това петно върху името му до днес поставянето на оперите на Вагнер е чест за всеки оперен театър в света.

Между 1840 – 1847 композиторът подържа връзки с политическата левица. Той е близък със ориентираните към социализма местни националисти, като често се среща с известния диригент и републиканец Аугуст Рьокел и руския анархист Михаил Бакунин. Той е повлиян и от възгледите на Пиер-Жозеф Прудон и Лудвиг Фойербах и играе второстепенна поддържаща роля в Майското въстание в Дрезден през 1849 година, по време на Германската революция. За да избегне арест след потушаването на въстанието, Вагнер напуска страната и отива в Париж, след което се установява в Цюрих, като първоначално живее при приятеля си, композитора Александър Мюлер.

Вагнер ще прекара следващите дванадесет години в изгнание от Германия.

Рихард Вагнер изгражда свой собствен оперен театър – Байройтския фестивален театър, в проекта на който въвежда множество нови елементи. В него са поставени премиерите на „Пръстенът на Нибелунгите“ и „Парсифал“, в него продължават и днес да се изпълняват най-значимите сценични произведения на композитора по време на ежегодния Вагнеров фестивал. В края на живота си Вагнер отново променя възгледите си за относителната тежест на музика и драма в операта и той се връща към по-традиционни форми с произведения като „Нюрнбергските майстори певци“.

До последните му години животът на Вагнер е съпътстван от политически изгнания, бурни любовни връзки, бедност и многократни бягства от кредитори. Спорните му мнения за музиката, драмата и политиката предизвикват чести коментари в последните десетилетия, особено проявите му на антисемитски настроения.

Последствията от идеите на Вагнер могат да се проследят в различни клонове на изкуството на XX век, като влиянието им се разпростира и в области като дирижиране, философия, литература, изобразително изкуство и театър.

 

Цитати:

Радостта не се намира във вещите. Тя е в нас самите.

Това, което не може да бъде истина за настощият момент от време, не може да бъде и за бъдеще.

Мелодия – единствената форма на музиката; без мелодия музиката е немислима, а музиката и мелодията са неразривни.

Музиката не може да мисли, но тя може да въплъщава мисъл.

Изкуството престава да е изкуство, веднага след като съзнанието ни започне да го възприема като изкуство.

Творецът на художественото произведение на бъдещето е не кой да е, а художник на настоящото време.

 

Мануела Георгиева

АRTday.bg

Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

„Коледно поетично-музикално соаре с Багряна“ връща спомените за голямата поетеса

Новото пространство за изкуство и срещи – сцената в "Централни хали", ще бъде домакин на "Коледно поетично-музикално соаре с Багряна". На 12 декември, четвъртък,...

Кейт Уинслет, Селена Гомес и Себастиан Стан имат двоен шанс да спечелят награда „Златен глобус“

Двойно по-голям шанс да спечелят награда "Златен глобус" на церемонията на 5 януари догодина имат актьорите Кейт Уинслет, Селена Гомес и Себастиан Стан. За...

Атонският монах Авел се завръща в България с нови концерти

След като докосна и разтърси родната публика през тази година с изящните си изпълнения на пиано, Монах Авел се завръща у нас с нови...

Когато не казваш нищо, понякога казваш най-много ~ Емили Дикинсън

На днешния декември се навършват 190 години от рождението на американската поетеса Емили Дикинсън. Макар да е автор на около 1800 стихотворения, по-малко от...

Ликувай с тишината

"Понякога е по-добре да не упорстваш, а мълчаливо да наблюдаваш как ще се развият нещата около теб. Лекувай се с тишина, не избързвай с...