Още от умните откровения на Маншон, Полуобувка и Мъхеста Брада
Ено Рауд е естонски писател, автор на широко известната в България и другите страни от Източна Европа детска книга „Маншон, Полуобувка и Мъхеста брада“. Роден е на 15 февруари 1928 г. в град Тарту, Източна Естония. През 1952 г. завършва естонска филология в университета в града, след което в периода 1952 г. до 1956 г. работи в Естонската национална библиотека. В периода 1956-1965 работи в Естонската народна асоциация на издателите. След това се оттегля от тази дейност и започва активно да се занимава с писане на детски книги. Умира на 10 юли 1996 г. Творчество Освен на прочутата „Маншон, Полуобувка и Мъхеста брада“ Ено Рауд е автор на още над 35 книги, романи, поезия, и романизирани легенди и митове. Пише и сценарии за няколко анимационни филми. Награди През 1970 г. печели първа награда на Всесъюзния конкурс за детска книга за книгата си „Огън в затъмнения град“. Неговата „История с летящи чинии“ е удостоена с литературната премия на Естония. През 1974 г. за книгата „Маншон, Полуобувка и Мъхеста брада“ името на Ено Рауд е включено в международния почетен списък на Ханс Кристиан Андерсен.
Маншон, Полуобувка и Мъхеста брада са неизменна част от илюстрованите спомени на нашето детство. Но дали някога сме се замисляли, че тези странни на вид същества, всъщност носят съвсем реални човешки послания, които ни намигат за вълнуващите им подвизи?
Да си припомним:
„Не съществува такова престъпление, което да заслужава наказание със самота!“
„Мечтите никога не могат да причинят вреда. Всъщност те са крайно необходими, особено за самотните хора.“
„Славата не зависи от нас самите. По-ценно от славата е собственото достойнство. Тогава всичко зависи от нас. Трябва да уважаваш човека, а не славата му. Трябва да уважаваш достойнството и да го съхраниш дори след като славата избледнее. Дори и с повод на гушата, достойнството е необходимо. Видимо е обаче, че това не се удава на всеки, особено ако е с намордник.“
„Никога не трябва да се надценява значението на значките и медалите!“
„Всичко се променя. Това е законът на природата. Дори звездите в небето не са вечни.“
„Няма нищо по-лошо от злият ум!“
„Умора – това е добрата сестра на упоритата работа.“
„Дори в най-горещата любов трябва да има граници.“
„Много по-вълнуващо е да мечтаем за неща, които не съществуват!“
„В продължение на години той живееше в колата си – тя не отминава без да остави следа.“
„Всъщност, свраките не се нуждаят от всички тези неща, които заграбват. Просто ни показват какво е лакомия.“
„За какво съществува в такъв случай обширният склад на природата? Защо съществуват билките? От там и идват многото проблеми – хората обръщат гръб на природата и често използват хапчета и подобни неща. В края на краищата и ние самите сме част от природата. И тази природна кашлица трябва да се лекува с отвара от природен мъх.“
„Силата на внушението може да те накара да скочиш по-високо, отколкото си предполагал. Но и силата на внушението може да те хвърли от върха на брезата.“
„Веднъж награден за храброст, ти си длъжен да бъдеш смел до живот!“
АRTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/