Избрано от немския философ, създал „Светът като воля и представа“
Определят го като „философ на песимизма“ и един от големите мъдреци на всички времена, което доказват книгите му „Афоризми на житейската мъдрост“ и „Изкуството да бъдем щастливи“. Виталността и житейската актуалност на идеите в тях парадоксално опровергават, както сам той казва, песимистичния тон на неговия основен философски труд „Светът като воля и представа“.
„Светът като воля и представа“ е фундаментален труд, фокусиран върху задълбочените му занимания и размисли за източната и западната философия.
Предлагаме ви някои негови прозрения, плод на дългогодишни занимания и рефлексии върху историята на философията, парапсихологията, нещата от живота и практическата житейска мъдрост:
Животът е сделка, доходът от която далеч не покрива разходите.
Всяка история на живота е история на страданието, тъй като всяко жизнено поприще е в голямата си част непрекъснат низ от големи и малки несгоди.
Богатството наподобява морската вода, от която жаждата ти се увеличава, колкото повече пиеш.
И най-благородното дело има само временно въздействие, докато гениалното произведение живее и въздейства благотворно и възвисяващо във всички времена.
Всичко почива в крайна сметка на факта, че всеки може да разбере онова, което е единосъщтностно с него.
Голямото сърце открива пред нас пътя на делата, а големият ум – пътя на творбите.
Здравето не е всичко, но без здраве всичко е нищо.
Да се мисли, че светът има физично, но не и морално значение, е най-голямата, най-пагубната, фундаменталната заблуда, същинската извратеност на мисълта.
Една от най-страшните и най-разпространените глупости е да се правят големи приготовления за живота, под каквато и да било форма.
Животът ни е тъй оскъден, че благата му трябва да се разпределят пестеливо.
Истинската дружба е едно от тези неща, за които, както и за гигантските морски чудовища, е неизвестно измислица ли са, или някъде наистина съществуват.
Който не обича самотата – той не обича и свободата.
Материализмът е философията на забравящия сам себе си в своите размишления субект.
Моето време и аз не съответстваме един на друг; това е ясно.
Не говори на приятеля си това, което не трябва да знае твоя враг.
От гледна точка на младостта живота е безкрайно бъдеще; от гледна точка на старостта – много кратко минало.
Повечето хора са толкова субективни, че всъщност не се интересуват от нищо освен от самите себе си.
Обикновеният човек има само една грижа: как да убие времето си, а умният – как да го употреби.
Моята философия не ми донесе нищо, но ми спести много.
Животът е море, изпълнено с рифове и въртопи, които човек избягва с цената на предпазливост, ловкост и усилия – но дори и напредвайки, той не може да отмени голямото, пълно и безвъзвратно корабокрушение, каквото е смъртта.
АRTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
