Днес носителят на „Оскар“ за играта му в „Няма място за старите кучета“ навършва 52
Хавиер Бардем е роден на 1 март 1969 г. в Лас Палмас, на остров Гран Канария (Канарските острови). Майка му Пилар Бардем е уважавана актриса, а чичо му, Хуан Антонио Бардем е режисьор. Хавиер Бардем е двегодишен, когато родителите му се разделят и майка му го отвежда в Мадрид. Когато е на четири години, той дебютира в телевизионен сериал. На 13 години влиза в националния отбор на Испания по ръгби, след това се увлича по бокса и вдигането на тежести.
Заниманията със спорт му помагат да развие мускулатура, която изиграва своята роля за изграждането на актьорския му имидж.
През 2010 г. Хавиер Бардем и Пенелопе Крус се ожениха, а през 2011 г. им се роди дете.
Във филма на Бигас Луна „Златните яйца“ героят е мачо и жиголо в едно – прави кариера и бизнес благодарение на указаните в заглавието органи. В черната детективска комедия на Мануел Гомес Перейра „Между краката“ героят на Бардем е много активен член на обществото на анонимните сексхолици. Независимо от очевидния и бърз успех (две години подред – през 1995 и 1996 г. актьорът получава главната национална кинонаграда „Гойа“), рамките на този образ бързо отесняват на Бардем и през 1998 г. във филма „Втора кожа“ той играе гей, покваряващ хетеросексуален семеен мъж.
Този филм може да се смята за тренировка преди една от най-успешните роли на Бардем – тази на кубинския поет-гей Рейналдо Аренас в американския филм на Джулиан Шнабел „Before Night Falls“ (2000). В подготовката си за ролята Бардем сваля 15 килограма и докарва до съвършенство своя английски. Трудът му е увенчан с награда от фестивала във Венеция, „Златен глобус“ и номинация за „Оскар“.
След такъв триумф би било нормално актьорът да започне да се снима предимно в САЩ, но за щастие това не се случва: през 2002 г. Бардем е блестящ като безработен докер с данни за профсъюзен водач, страдащ от собствената си ненужност – всичко това в испанската трагикомедия „Los lunes al sol“. За тази роля Бардем качва килограми и влиза направо в категорията на Депардийо – и в буквален, и в преносен смисъл. След малка роля в „Съучастникът“ (2004) на Майкъл Ман, през същата година Бардем отново играе неудържимо в наградения с „Оскар“ за най-добър чуждоезичен филм „Морето в мен“ на Алехандро Аменабар. Следва участие в една от главните роли в „Призраците на Гойа“, филм на на Милош Форман, който не отговаря напълно на очакванията нито от режисьора, нито от актьорите, сред които са Стелан Скарсгаард и Натали Портман.
С драматичния трилър на братята Коен „Няма място за старите кучета“, Хавиер Бардем освен номинацията за „Оскар“, вече печели десетки награди, сред които БАФТА и „Златен глобус“. Следват „Любов по време на холера“ (2007) и „Вики Кристина Барселона“ (2008) на Уди Алън. В последния Бардем си партнира с Пенелопе Крус, Скарлет Йохансон и Ребека Хол. Засега последните заглавия с участието на испанеца са „Бютифул“ (2010) на Алехандро Гонзалес Иняриту, за което актьорът получи номинация за „Оскар“ и спечели голямата награда на фестивала в Кан, и „Яж, моли се и обичай“ (2010). В момента можем да го гледаме в поредната част на „Карибски пирати“, където си партнира с Джони Деп.
Цитати:
„Толкова ни е страх да говорим за смъртта, че оставяме хора да умират в тишина. Добре е да се говори за това.“
„Всички добри филми са базирани на разказаната история“.
„Понякога си казвам „Какво правиш в тази абсурдна професия? Защо не отидеш в Африка и не помагаш на хората?“. Но знам, че не мога да го сторя, защото съм завършен хипохондрик.“
„Винаги съм казвал „Не вярвам в Бог, вярвам в Ал Пачино“ – и това е вярно. Ако получа обаждане, в което ме питат дали бих играл с Ал Пачино, сигурно ще полудея.“
За филма „Biutiful“: „Като картина на Френсис Бейкън е. Грозен е. Някои хора не могат да го понесат. Но други могат да останат, да гледат и да видят надеждата, състраданието и любовта, намираща се зад ужаса.“
АRTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
