За и от мистичният руски писател
„Ще се смея през сълзи“ са последните му думи. Мистикът Гогол продължава да остава загадка и след физическата си смърт. Той е признат класик на руската и световната литература; гений на отрицанието и смеха, Гогол не създава положителни герои, а ни разказва страшни приказки за живота, защото е страшен реалният живот. Гоголевите мъртви души населяват и днес живота ни, пълен с тела без души.
Според Аксаков малко хора познавали Гогол; дори с приятелите си той не бил напълно откровен; не обичал да говори нито за живота си, нито за онова, което пише, нито за семейните си дела.
В мистика се превърнало и погребението на писателя, напуснал видимия свят на днешния 4 март през 1852 година. Ковчегът му бил пренесен на осем версти през дълбокия сняг; в последния му път го изпратили хора от всички съсловия в Руската империя, рамо до рамо до ковчега крачели непримирими политически противници. Тогавашна Русия не познавала такова погребение; така не били погребвани и царете.
Царският режим безшумно погребал великия Пушкин, почти незабелязано бил погребан и Лермонтов. Гогол не написал прекрасни стихове, но бил погребан като бог. И с това мистиката около живота, творчеството и смъртта на Гогол не завършва.
“Изненадани от многото хора, които изпращали ковчега, хората питали: “Кого погребват? И онези от процесията, същите като тях, убедени, че така не може да се погребва обикновен човек, им отговаряли важно: “Генерал погребват…” Така посмъртно Гогол се сдобил със званието “генерал”, което той цял живот презирал и над което се надсмивал. Хората не можели да повярват, че погребват писател…” – писал един очевидец.
Избрани цитати от Гогол:
„Архитектурата също е летопис на света: тя говори тогава, когато са замлъкнали и песните, и преданията“.
„Винаги мисли кое е ползотворно, а не кое е красиво. Красотата ще дойде от самосебе си“.
„Една жена по-скоро би се целунала с дявола, отколкото да нарече друга жена красавица“.
„Каквото и да се говори, тялото зависи от душата“.
„Красотата е изворът на поезията“.
„Човекът, който обработва земята заслужава, повече уважение от всеки друг“.
„Към думите трябва да се отнасяме честно“.
„Ние имаме прекрасната дарба да правим всичко незначително“.
„Руският човек има един непримирим, опасен враг, без който щеше да бъде исполин. Този враг е мързелът“.
„Колкото по-дълго и внимателно гледаме една смешна история, толкова по-тъжна става тя“.
„Страхът е по-прилепчив и от чумата“.
„Безкрайни, като песъчинките край морето, са човешките копнежи“.
„Ала мъдър е оня, който не се гнуси от никой характер и като втренчи в него изпитателен поглед, опознае го чак до първичните му причини. Бързо се променя всичко у човека; докато се обърнеш, току видиш, че се появил вътре в него страшен червей, който самовластно обръща към себе си всички жизнени сокове“ – из „Мъртви души“.
„Колкото и глупави да са думите на глупака, понякога те са достатъчни да объркат интелигентен човек“.
„Нищо не носи по-голямо удоволствие от това да живееш в самота, да се наслаждаваш на природата и от време на време да четеш някоя книга“.
ARTday.bg
Следвайте ни във Фейсбук на https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
