Забавно с мислите на Дъглас Адамс

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

Дъглас Ноел Адамс е писател фантаст и хуморист. Кой не е чел „Пътеводител на галактическия стопаджия“? Едно от най-великите произведения на научната фантастика (и не само), писани въобще. Ако все още не сте имали взимане-даване с тази книга на Дъглас Адамс, предлагаме ви да видите едни от най-култовите цитати от нея, както и други произведения на незабравимия автор:

Резултат с изображение за Douglas Noel Adams art

Из „Пътеводител на галактическия стопаджия“:

•   Тази планета има — или по-точно имаше един проблем: почти всички хора, живеещи на нея, през по-голямата част от живота си се чувстваха нещастни. Много бяха предложенията за решаването на този проблем, но повечето се отнасяха до движението на едни малки зелени късчета хартия. И това е много странно, защото, общо взето, тези малки зелени късчета хартия съвсем не бяха нещастни.

•   Мнозина изказваха мнението, че поначало човечеството е допуснало голяма грешка, като е слязло от дърветата. А някои твърдяха, че дори и крачката към дърветата е била погрешна и че изобщо не е трябвало да напускат океаните.

•   — Искам да ви изясня някои факти. Имате ли представа колко ще пострада онзи булдозер и какви ще бъдат последствията за него, ако наредя да мине право през вас?

— Какви? — попита Артър.

— Съвсем никакви — отвърна мистър Просър.

•   Времето е химера — каза той. — А времето за обяд — двойно по-голяма. — Форд Префект

ПЪТЕВОДИТЕЛ НА ГАЛАКТИЧЕСКИЯ СТОПАДЖИЯ дава следните сведения по въпроса за хавлиите

Хавлията е навярно най-полезното нещо, което един междузвезден стопаджия може да притежава. На първо място тя е много ценна в чисто практическо отношение — можеш да се загърнеш с нея, за да се топлиш, докато подскачаш по мразовитите луни на Джаглан Бета; можеш да легнеш върху нея на плажа, покрит с жарък мраморен пясък, и да дишаш опияняващия морски въздух на Сантрагинус V; можеш да подремнеш под нея и под звездите, огряващи с яркочервените си лъчи пустинния свят на Кактафун; би могъл да я опънеш като платно на минисал по ленивите тежки води на реката Мот; намокрена, ще ти послужи и в ръкопашен бой; можеш да си завиеш главата с нея, за да не дишаш отровните изпарения или за да не срещнеш погледа на кръвожадния звяр Бъгблатер от Траал (едно невероятно глупаво животно, което си мисли, че ако ти не го виждаш и то не може да те види — но макар и тъпо като галош, то е много, много кръвожадно); ако изпаднеш в беда, можеш да я размахаш над главата си в знак, че се нуждаеш от помощ, и, разбира се, можеш да се избършеш с нея, ако все още ти се струва достатъчно чиста.

•   Корабите висяха в небето така, както тухлите не могат.

АRTday.bg

Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Антъни Куин – страст до последно

Има филми, които не можеш да пропуснеш, независимо за кой път попадаш на тях от малкия екран. Има актьори, които променят светогледа ни, а...

Сократ: Наслаждавайте се на себе си!

Сократ е древногръцки философ, един от най-важните символи на западната философска традиция. Чрез проучвания и задаване на въпроси той създава нов клон на философията,...

Едгар Алън По публикува първия криминален разказ в света

„Убийство на улица Морг“ не е полицейски случай, макар че изглежда точно така. Всъщност това е първият криминален разказ в историята, публикуван на днешния...

Картинката, която дълбоко в себе си съдържа надежда

Днес, 20 април, отбелязваме Международния ден на свободния печат. За съжаление България се нарежда на едно от последните места в света по свобода на...

Първата целувка с него

Разделиха се по негово желание. Тя седеше на пейка в парка и го гледаше как се отдалечава и напуска живота ѝ завинаги. Сърцето ѝ...