Софроний Врачански: Стойте, крепите ся и не бойте ся…!

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

Стойко Владиславов е роден в Котел в семейството на заможен търговец на добитък. Отрано остава сирак и е отгледан от свои роднини. Учи в местното училище при известния даскал и книжовник поп Милко. Работи като шивач, но винаги се стреми към духовни занимания. През 1762 година е ръкоположен за свещеник и получава името Софроний Врачански. През 1765 година в Котел се вижда с Паисий Хилендарски и тази среща променя смисъла и целите на живота му. Отец Паисий му показва „История славянобългарска“, от която той прави препис, известен днес като Първи Софрониев препис.

Повлиян от идеите на Паисий, Стойко посвещава следващите години от живота си на книжовни занимания и на издирване на допълнителни сведения за българската история. За целта той посещава през 1775 г. Атонските манастири, а по-късно (1781 г.) изготвя и втори препис на “История славянобългарска”, който е запазен от неговите наследници като семейна реликва.

След като напуска Котел през 1792 година, служи в енорията в Карнобат. До 1794 година, когато става монах в Къпиновския манастир, прави многобройни пътувания до Цариград, Света гора, Анхиало, Арбанаси. На 17 септември същата година е ръкоположен за епископ на Враца под името Софроний. Поддържа връзки с гръцките фанариотски среди, посещава и манастира „Седемте престола“ в Стара планина, който е във Врачанска епархия. След размириците във Враца през 1797 г. напуска града и пътува из Северозападна България. За три години се задържа във Видин и този период спомага за изясняване на целите му като писател.

Около 1804-1805 г. завършва своята автобиография “Житие и страдания грешнаго Софрония”, отпечатана за първи път от Г. Раковски в “Дунавски лебед” (1861 г.). През 1806 г. издава първата печатна книга на новобългарски “Кириакодромион, сиреч Неделник”. Други негови произведения са: „Видинските сборници“ от 1802 г., „Книга от 1805 г. за православната, еврейската и мохамеданската религии“, превежда от гръцки език “Театрон политикон, сиреч Гражданское позорище” на Амвросий Марлиан (1809 г.), „Серафим, архиерей български“ (призив към българския народе по повод на Руско-турската война) и др.

„Житие и страдание на грешния Софроний“ се смята за първата автобиография на българин. С това съчинение Софроний окончателно скъсва със средновековната книжнина и поставя началото на съвременната българска литература.

През 1803 година Софроний Врачански заминава за Букурещ. Там той служи като висше духовно лице. От 1806 до 1812 година е един от най-видните представители на българския народ в отношенията с руското командване след Руско-турската война. През последните си години се оттегля в манастир край Букурещ. Датата на смъртта на Софроний не е изяснена, но се предполага, че това е 2 август 1813 година.

Канонизиран е за светец от Българската православна църква и патриарх Кирил през 1964 г.

Няколко цитата от Софроний Врачански:

„Затова се трудя и аз сега денем и нощем да напиша няколко книги на нашия български език. Та ако не е възможно да им го кажа с устата си, да чуят от мене, грешния, някое полезно поучение, да прочетат писанията ми и да ги използват. И за мене, недостойния. Бога да молят невежеството ми да поправи и потрудилия се с прошка да сподоби…Същото ние сърдечно и на вас желаем…“

„Защото человеческата душа доде не претърпи скръб, труд и теснота, не може да се поднови и украси.“

„И приеха ме християните радостно, и ходех по църквите в недели, в празници, и полагах поучение по нашему болгарскому язику.“

“О, роде храбрий, болгари и верни християни! Стойте, крепите ся и не бойте ся…!”

АRTday.bg

Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Романтичният мост в сърцето на Париж (видео)

Мостът „Александър ІІІ” в Париж е разположен над река Сена и свързва Елисейските поля и Гран Пале с Дома на инвалидите. Мостът е бил...

Симон дьо Бовоар: Голотата започва от лицето, безсрамието – от думите

Французойката се ражда на 9 януари през 1908 година в Париж. Тя самата се идентифицира по-скоро като писател, отколкото като философ. Гледа на себе...

„Още бели нощи“ акостират в Царево

"Благодарение на читалище "Георги Кондолов" жителите на Царево сме въодушевени от срещите с хората, които наричаме будители, които с думите и творчество си ни...

Джани Родари – вечният продавач на надежда

Продавачът на надежди е негов герой – щедър, усмихнат и любим. А писателят Джани Родари даряваше надежди. На всички. И на децата, и на...

Част от самата мен

"Големите ми страдания на тоя свят са били страданията на Хийтклиф и аз наблюдавах и чувствах всяко едно от тях още от самото начало....