Иво АНДРИЧ: Любовта живее по-малко дори от една пролет

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

За и от именития сръбски писател

Андрич е един от най-значимите сръбски писатели, получил Нобелова награда за „За епическата сила“. Роден е в село Долац край Травник (Босна и Херцеговина) на 9 октомври през 1892 г. През 1918 г. излиза първата му поетическа книга „Ех Роnto“, а през 1920 г. първата му прозаическа книга „Пътят на Алия Джерзелез“. Докато живее в Белград, пише трите си романа – „Мостът на Дрина“, „Травнишка хроника“ и „Госпожицата“, които излизат през 1945 г.

Писателят умира на днешния 13 март през 1975 година.

Резултат с изображение за ivo andric

Представяме ви избрани мисли на Андрич:

„Има три неща, които не могат да се скрият – казваха османлиите, – а това са любовта, кашлицата и сиромашията.“

„Странно е колко малко ни е нужно, за да бъдем щастливи, и още по-странно е колко често именно това малко ни липсва!“

„Животът ни връща само това, което даваме на другите.“

„Болестта е сиромашката съдба, но и наказание за богатите.“

„Че мълчанието е сила, а говоренето слабост, се вижда по това, че старците и децата обичат да говорят.“

„Нищо не свързва хората така, както общото и щастливо преживяно нещастие.

„Каквото не боли – то не е живот, каквото не отминава – то не е щастие.“

„Толкова неща в живота имаше, от които се бояхме. А не трябваше. Трябваше да живеем.“

„Жената стои като порта, на изхода, както и на входа на този свят.“

„Всички хора са ми необходими. Всички, от старицата, която ме е поела на ръце, когато съм се появил на този свят, до непознатия минувач, който ще свали шапка, ще се прекръсти и ще ми пожелае вечен покой и лека пръст, когато ме понесат към гробищата.“

„Любовта живее по-малко дори от една пролет.“

„Щом почне да зрее лятото, някаква сила, за която не знам дали идва от мен или от световете около мен, ме вдига както влагата кълновете към светлината, и аз пътувам, возя се, плавам, летя. С други думи, щастлив съм, защото не бих могъл да кажа къде съм.“

Мануела Георгиева

АRTday.bg

Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Вече не ми се върви по земята…

АКО ИМА ВТОРИ ЖИВОТ От Димитър Пантелеев (26 ноември 1901 г. – 16 април 1993 г.) Трудни - годините, времето - сложно и мълчалив - необхватния свод. Много...

Българската национална филмотека се включва към инициативата „Сезон на класическия филм“

Българската национална филмотека се присъединява за четвърта поредна година към "Сезон на класическия филм" – инициатива на Асоциацията на европейските синематеки (A Season of Classic...

Иновативна коледна елха грейва в Кюстендил

Тази година в центъра на Кюстендил ще грейне елха, която не е нито отрязано дърво, нито изкуствена елха. В събота вечерта ще грейнат лампичките...

Йожен Йонеско: Ние се страхуваме от чистото добро и от чистото зло

Автор е на прочути пиеси, играни по цял свят, в това число и България: „Плешивата певица“ (първата му театрална творба, написана през 1948 г.),...

БАН с положително становище летището в София да носи името на Апостола

Министерството на транспорта и съобщенията подкрепя реализирането на предложения от Българската академия на науките (БАН) проект за именуване на летище София на най-светлата историческа...