“Поет за поетите” – в това има много истина, но истина е и фактът, че малцина го следват. Маларме, роден на днешния 18 март през 1842 година, е класик дори само по формален белег: всички го знаят, но единици го четат. Ако потърсим причините за това, не ще се затрудним особено. Достатъчно е да се спрем на неговата поетика. Триединството: мисъл-пластика-музика и разбирането за поезията като свещенодействие изправят читателя пред отломки, които със своето хладно излъчване в повечето случай му говорят, че той е в състояние да се докосне само до видимата страна или най-много да усети неземния произход на поезията. Или с думите на самия Маларме: “Поезията на поета във времена като днешните, когато той се бунтува срещу обществото, е да отклони всички порочни средства, които му се предоставят. Всичко, което може да му бъде предложено, стои по-ниско от светогледа му и от мълчаливия му труд.”
ЛЯТНА ТЪГА
oт Стефан Маларме
Под слънце, на брега, ти спиш като след битка;
то златните ти къдри суши с гореща длан,
от бузите ти пие прохладен чист тамян
и смесва сълзите с любовната напитка.
И тъжна шепнеш сред целувки, о, безумия,
под пламъците бели в затишието: Ах,
не ще сме никога една самотна мумия
сред древните пустини с щастливи палми в тях.
Като река прохладна косата ти тече —
душата нека скочи без страх, и нищо че
Небитието е това — за теб загадка!
От клепките ти грима солен ще гълтам аз,
да стане моето сърце — след тази схватка! —
безчувствено, подобно лазур и твърд елмаз.
Превод: Кирил Кадийски
ARTday.bg
Следвайте ни във Фейсбук на https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
