10 цитата за живота от едно момиче, загинало в нацистки лагер на смъртта
Анелис или Анелизе Мари Франк, съкратено Ане Франк, е еврейско момиче, родено на 12 юни 1929 г. в Германия, прекарало по-голямата част от живота си в Нидерландия.
По време на Втората световна война Ане се укрива от нацистите със своето семейство в Амстердам и води дневник, публикуван след края на войната. Мислите на едно 13-годишно момиченце по време на един от най-големите геноциди в историята на човечеството представя по вълнуващ и детски наивен, но реалистичен начин надеждата за оцеляване. Оттогава книгата се превръща в една от най-четените в цял свят, продадена в над 30 милиона екземпляра и преведена на 67 езика.
Ане Франк умира в концентрационния лагер Берген-Белзен на 31 март през 1945 година, но проникновената ѝ гледна точка за живота продължава да живее и днес.
Представяме ви цитати от „Дневникът на Ане Франк“:
„Колко бяха верни думите, които татко каза: „ Всички деца трябва да се грижат за собственото си възпитание. Родителите могат само да дадат съвет и да посочат правилния път, но окончателното формиране на характера се крие в собствените им ръце“.
„Аз живея в лудо време.“
„Колко прекрасно е, че никой не трябва да чака и момент, за да промени света към по-добро.“
„Мързелът изглежда привлекателно, но работата дава удовлетворение.“
„Който е щастлив, ще направи и другите щастливи.“
„Не мисля за цялата мизерия, която ни обгражда, а за красотата, която все още съществува.“
„Аз просто не мога да изградя надеждите си на основата на мизерия и смърт. Мисля, че мирът и спокойствието ще се върнат.“
„Въпреки всичко, аз вярвам, че хората са наистина добри в душите си.“
„Всеки таи вътре в себе си добри новини. Добрите новини са, че ти не знаеш колко прекрасен можеш да бъдеш, колко много можеш да обичаш, какво можеш да постигнеш и колко голям е потенциалът ти.“
„Ние всички живеем с една цел – да бъде щастливи. Животите ни са толкова различни и все пак толкова еднакви.“
Мануела Георгиева
ARTday.bg