Кърт ВОНЕГЪТ: Любовта е там, където я срещнеш

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

Кърт Вонегът е роден на 11 ноември 1922 година в Индианаполис, САЩ в семейството на заможни немски емигранти. По време на Голямата депресия финансовото положение на баща му значително се разклаща и той за дълъг период остава без каквато и да било работа. По същото време у майката на Кърт започват да се появяват симптоми на психично заболяване. Впоследствие, през 1944 година тя се самоубива, което е голям шок за Кърт.

След като завършва средното си образование в Индианаполис, Вонегът се записва в „Корнелския университет“ в Итака, Ню Йорк. По настояване на баща си, според който увлеченията на сина му към историята, литературата и философията са безполезна загуба на пари и време, Кърт постъпва в „Химическия факултет“. След три години обучение така и не завършва образованието си. Голяма част от времето си посвещава на работата си в студентския вестник „The Cornell Daily Sun“, където изпълнява функциите на колумнист и редактор. След включването на САЩ във Втората световна война Вонегът постъпва в армията като доброволец. През 1944 година попада в плен и става свидетел на бомбардировката над немския град Дрезден. Всички тези преживявания намират отражение в множество от неговите произведения, особено в романа „Кланица 5“, който носи на писателя световна слава.

След завръщането си от фронта Кърт записва магистратура по антропология в „Чикагския университет“. Едновременно с обучението той работи като полицейски репортер в бюрото на новините в Чикаго. По това време започва и писателската му кариера. Възгледите на Вонегът за човека на ХХ век се свеждат до това, че хората са жертви на машините и механичния начин на живот, който те сами си налагат; те губят възможността си да избират между добро и зло; те се приближават към ръба, след който е духовната смърт и унищожението на планетата. Тези възгледи Кърт засяга в първия си роман „Механичното пиано“, който е публикуван през 1952 година. Действието в тази антиутопична книга се развива в близкото бъдеще, където ръчният труд е почти изцяло заместен с машинен. Широкоразпространената механизация предизвиква социални конфликти между богатата висша класа и нисшата класа, чийто умения са заменени с машинен труд. В романа присъстват елементи на ирония и сантименталност, които впоследствие се превръщат в отличителна черта на творчеството на Вонегът. След успеха на този роман следват книгите „Сирените от Титан“ и „Майка Нощ“, които също предизвикват интерес у читателската аудитория. В следващия роман на Кърт „Котешка люлка“ преплитането на егоизма и нетърпимостта довежда до унищожаването на земята. През 70-те и 80-те години Вонегът продължава активно да се занимава с писане, като под неговото перо излизат произведения като „Закуска за шампиони“, „Фарс или никога вече самота“, „Точния мерник“, „Фокус бокус“ и др.

Писателят умира на 11 април 2007 година в Ню Йорк. Причина за смъртта му са усложнения след черепно-мозъчна травма, която получава при падане в дома си в Манхатън.

„Вярвам, че четенето и писането са най-полезните форми на медитация, открити някога. Като четем произведенията на най-интересните умове в историята, ние медитираме с нашия ум и с техния. За мен това е чудо“, споделя Кърт Вонегът.

Резултат с изображение за kurt vonnegut

Представяме ви ицбрани цитати от произведения на автора:

„Любовта е там, където я срещнеш. Глупаво е да я търсиш, мисля дори, че много често е ужасна. Бих искал хората, за които условно се предполага, че се обичат, да си припомнят следните думи, когато се счепкат: „Моля, по-малко любов и повече добро отношение“.“

„Не си губете времето в завист. Понякога ще бъдете в предна позиция, понякога ще изоставате. Надбягването е дълго и в крайна сметка е със самите вас.“

„И дори сега, на изпълнената с тъга възраст шейсет и шест, усещам отново коленете ми да се разтреперват от вълнение, когато срещна някой, който още смята за възможно на земята да се възцари едно единствено голямо, щастливо и мирно семейство – семейството на Човека.“ – „Затворникът“

„И двамата бяхме убедени тогава, а аз продължавам да мисля така и до днес, че животът може да бъде съвсем лек и приятен; достатъчно е да намериш нужното удоволствие в десетина неща, които да се повтарят безконечно.“ – „Фарс или никога вече самота“

„Друг недостатък на човешкия характер е това, че всеки иска да строи, а никой не иска да се занимава с поддръжка.“

„Ние сме това, на което се преструваме, затова трябва да внимаваме на какво се преструваме.“ – „Майка нощ“

„Не трябва непременно да сте луд, за да работите при нас, но все пак помага.“ – “Котешка люлка”

„Странните предложения за пътешествия са уроци по танц от Бога.“ – „Котешка люлка“

„Най-страшната истина, пред която трябва да се изправим, и която вероятно ще ме направи несмешен до края на дните ми, е, че поне според мен на хората им е все едно дали планетата ще съществува и занапред. Имам чувството, че всички живеят, все едно са в „Анонимни алкохолици“ – ден за ден. Още няколко дни ще бъдат достатъчни. Познавам твърде малко хора, които мечтаят да има свят и за внуците им.“

„За мен светец е този, който се държи почтено в непочтено общество.“

„Твърде много време трябваше да мине, за да разберем, че смисълът на човешкия живот, без значение кой го контролира, е да се обича някой, който може да бъде обичан.“

„Ние не пикаем във вашите пепелници, затова, моля, не хвърляйте фасове в нашите писоари.“ – „Бог да ви поживи мисър Роузуотър“

ARTday.bg

Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Робърт Лъдлъм: Това, което човек не си спомня, не съществува за него

Робърт Лъдлъм е продал над триста милиона копия от книгите си и това го прави един от най-печелившите съвременни автори. Автор е на близо...

Александър Солженицин: Истинската мъдрост е горчива

Мечтата му е била да умре в родината си. Така и става. Русия, която се е отказала от него, дълго време не е искала...

Ти ми даваш мъдростта да казвам „ДА“

„Да приемеш неизбежната тъга. Да се съгласиш с трагичното в съществуванието. Да не се настройваш срещу и да отричаш живота. Да спреш да го...

Йосиф Бродски: Следете вашия показалец, защото той жадува да обвинява

Йосиф Бродски се ражда на 24 май през 1940 година в Ленинград. Той е руски поет, носител на Нобелова награда за литература през 1987...

За кирилицата с любов

„Какво мислите?“, пита подканващо всеки ден социалната мрежа. Защото дори тя може да задава въпроси; да ги формулира, да ги напише и да ги...