Едно от най-трудните неща в остаряването е да губиш приятелите си

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

ДЖАК НИКЪЛСЪН НА 81 – откровения от първо лице

Днес носителят на „Оскар“ Джон Джоузеф „Джак“ Никълсън навършва 81. Повечето от нас смятат, че великите са обречени на слава, без да преживяват емоциите на обикновени човешки същества. Това, разбира се, не отговаря на истината.

Ето какво споделя за живота си самият Джак:

1. Доволен съм от факта, че съм положил необходимите усилия. Това, от което винаги съм съм се притеснявал е, че може да се откажа, преди да дам всичко от себе си.

2. Дълго време се боях от това, да остана сам. Наложи се да свикна със самотата. Имаше моменти, в които имах нужда да пoговоря с някого, за да не полудея. Но сега обичам да съм сам. Честно. Самотата е голям лукс.

3. Не мисля, че хората имат ясна представа, какво в действителност е почивката и каква важна роля играе тя в техния живот.

4. Ще ви кажа нещо: Никога не давайте на хората най-добрите си съвети, защото те няма да ги последват, така или иначе.

5. Мразя съвети, всякакви, освен своите собствени.

6. Мразя да давам съвети, защото знам, че хората няма да ме послушат.

7. В момента, в който спираме да учим, смятам че вече сме мъртви.

8. Моята философия е: живей днес. Не оставяй несвършено онова, което искаш да направиш точно сега.

9. Или светът те моделира, или ти моделираш света.

10. Ако мъжете са честни, биха признали, че всичко, което правят, и навсякъде където отиват, е с цел да видят жени.

11. Ние вървим толкова бързо, колкото можем, винаги когато можем. Надпреварваме се с с времето, докато не свършим парите.

12. Можеш да ме нараниш с истината, но никога не ме съжалявай, лъжейки ме.

13. Когато съм със слънчеви очила, аз съм Джак Никълсън. Без тях съм дебел и на шестдесет.

14. Знаете какво се крие дълбоко в сърцето ми, всичко вече е казано и направено. За това аз все още живея с илюзията, че основно хората гледат на мен като на многообещаващ млад актьор.

15. Едно от най-трудните неща в остаряването е да губиш приятелите си. В началото се започва тихо, спокойно – после твърде скоро става вече всеки месец; и не можеш да не си помислиш: „Кога камбаната ще удари и за мен?“ На всичкото отгоре чувстваш непрекъснато как губиш близките си. В този етап от живота се усещаш, сякаш на милиметър от смъртта. Плашещо е – кой иска да се изправи пред Господ и ярката бяла светлина? Аз знам, че определено не искам. Още не.

ARTday.bg

Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Джоузеф ХЕЛЪР: Глупаците мразят знанието

Често казваме „това е параграф 22” за объркани ситуации, в които законът не ти помага, а те въвлича в порочен кръг от беди. Мнозина...

Антонин Дворжак – класикът на чешката музика

Наред със Сметана, Антонин Дворжак е най-известният чешки композитор. Той е оставил голямо творческо наследство. Някои от произведенията му като симфонията „Из новия свят“,...

Предпочитам грешките на ентусиазма през безразличието на мъдростта…

Днес, 1 май, отбелязваме Международния ден на труда и на международната работническа солидарност. И как иначе – именно работата ни е превърнала в хора....

Обичам те, защото си признавам

*** Страшни са твоите игрички. Убиецът не е виновен още. Като във филм на Алфред Хичкок, със нож, пронизващ писък нощен се вмъкваш. Като ангел шестокрилен, лек полъх от небесното...

Едуар Мане – художникът извън шаблона (видео)

На днешния ден, 30 април, през 1883 година, Едуар Мане напуска светът на живите, за да се пренеса в незабравата. Като приятел на Бодлер е...