Задушница по черешово време – памет за мъртвите, милост – за живите

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

Никой не може да живее в самота, никой не може да продължи живота си, ако съвестта му е гузна. Докато сме живи, съзнателно или не, нараняваме хора. Грешни идваме на тая земя, но с дните разбираме смисъла на опрощението.

Днес е Черешова задушница. В храмовете се изнасят заупокойни свети литургии, на гробовете се правят панахиди за спасение на душите, „отминали от тоя свят“. Като добри християни, посещаваме гробовете на близките си, за да ги почистим и прекадим, да ги прелеем с вода и вино, да запалим свещ и да раздадем жито, хляб, почитайки паметта на хора, които сме обичали и които не можем да прежалим в сърцето си. Раздаваме и череши – най-сладостните плодове по това време на годината, дали името на празника.

Само времето има привилегията да забравя. Ако човек обрича на забрава своето минало и онези, които са го обичали, той само съществува. Животът изисква памет. Затова в купата с черешите е и надеждата, че входът на Царството небесно в невидимия свят – на рая, е отворен. Затова са всичките молитви.

На Петдесетница са дадени даровете на Светия Дух, които очистват от всяка сквернота. Преди този ден и на самия него всички се молим усърдно, за да освободим душите си от оковите на неканените нашественици като завист, злоба, жестокост и ненавист. Очистим ли себе си от лошото, напусналите този свят със сигурност ще се усмихнат отвъд.

Спомняте ли си разказа „Задушница“ на Елин Пелин? В него църковният празник на мъртвите служи за фон на действието. Елин Пелин внушава идеята, че живите почти не живеят, а просто съществуват в тази грешна земя. Разказвачът набляга на факта, че българинът не обича самотата. Това става причина Станчо и Стоилка да се съберат в едно семейство, да обединят „неволите си и децата си” и заедно да посрещат житейските проблеми и дребните радости в сивото ежедневие на живота. Хората не могат да живеят без да се обичат. Любовта им дава сили да понасят по-леко несгодите.

Докато сме живи, всички намираме начин да оцеляваме – така, както правят черешите след убийствените градушки. Добротата и смирението ни карат да усещаме, че живеем.

Нека Бог прибере душите на всички покойници, а на нас, живите – да прости, ако може.

Снимка: Ивелина Чолакова

Добромир Банев

ARTday.bg

Следвайте ни във Фейсбук на https://www.facebook.com/ArtDay.bg/

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Двама сме, но не издавай… – стихотворение от Емили Дикинсън

*** Аз никоя съм. А ти кой си? Ти също ли си никой? Тогава двама сме. но не издавай – че те ще ни навикат. Колко е мрачно да...

Белгийска община забранява поздравите с целувка на работното място

Белгийската община Льовен въвежда забрана за целувки на работното място при поздрав между колеги, предаде кореспондентът на БТА Николай Желязков. Отбелязва се, че културата...

Ан Радклиф: Лошо е човек да се прибере у дома, когато няма кой да го посрещне

Известна е с готическите си романи. Характерни за творчеството ѝ са дългите описания на пейзажи и пътувания, комбинирани със свръхестествени елементи. Радклиф е от...

Учени от Сорбоната ще проучват културното наследство в етнографски музей „Етър“

Учени от Сорбоната ще проучват културното наследство в Регионален етнографски музей на открито (РЕМО) „Етър“ през месец март, съобщиха от културната институция. Учените съвместно с...

„Напълно непознат“ с 8 номинации за Оскар тръгва по кината и IMAX

Филмът „Напълно непознат“, режисиран от Джеймс Манголд, изследва живота и въздействието на Боб Дилън през 60-те години. Фокусът е върху мистерията и противоречията на неговата личност, а не върху...