Задушница по черешово време – памет за мъртвите, милост – за живите

Споделете, харесайте, последвайте ни:

Добромир Банев: Ако човек обрича на забрава своето минало и онези, които са го обичали, той само съществува

Никой не може да живее в самота, никой не може да продължи живота си, ако съвестта му е гузна. Докато сме живи, съзнателно или не, нараняваме хора. Грешни идваме на тая земя, но с дните разбираме смисъла на опрощението.

Днес е Черешова задушница. В храмовете се изнасят заупокойни свети литургии, на гробовете се правят панахиди за спасение на душите, „отминали от тоя свят“. Като добри християни, посещаваме гробовете на близките си, за да ги почистим и прекадим, да ги прелеем с вода и вино, да запалим свещ и да раздадем жито, хляб, почитайки паметта на хора, които сме обичали и които не можем да прежалим в сърцето си. Раздаваме и череши – най-сладостните плодове по това време на годината, дали името на празника.

Само времето има привилегията да забравя. Ако човек обрича на забрава своето минало и онези, които са го обичали, той само съществува. Животът изисква памет. Затова в купата с черешите е и надеждата, че входът на Царството небесно в невидимия свят – на рая, е отворен. Затова са всичките молитви.

На Петдесетница са дадени даровете на Светия Дух, които очистват от всяка сквернота. Преди този ден и на самия него всички се молим усърдно, за да освободим душите си от оковите на неканените нашественици като завист, злоба, жестокост и ненавист. Очистим ли себе си от лошото, напусналите този свят със сигурност ще се усмихнат отвъд.

Спомняте ли си разказа „Задушница“ на Елин Пелин? В него църковният празник на мъртвите служи за фон на действието. Елин Пелин внушава идеята, че живите почти не живеят, а просто съществуват в тази грешна земя. Разказвачът набляга на факта, че българинът не обича самотата. Това става причина Станчо и Стоилка да се съберат в едно семейство, да обединят „неволите си и децата си” и заедно да посрещат житейските проблеми и дребните радости в сивото ежедневие на живота. Хората не могат да живеят без да се обичат. Любовта им дава сили да понасят по-леко несгодите.

Докато сме живи, всички намираме начин да оцеляваме – така, както правят черешите след убийствените градушки. Добротата и смирението ни карат да усещаме, че живеем.

Нека Бог прибере душите на всички покойници, а на нас, живите – да прости, ако може.

Снимка: Ивелина Чолакова

Добромир Банев

ARTday.bg

Следвайте ни във Фейсбук на https://www.facebook.com/ArtDay.bg/

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Скуката е търпението на страха ~ Херта МЮЛЕР

”Книгите ми описват по необходимост трудни времена, в тях говоря за ампутирани животи в условията на диктаторски режим, за ежедневието на немското малцинство –...

Великият сър Майкъл Гамбън напусна видимия свят (видео)

"Недей да съжаляваш мъртвите, Хари. Съжалявай живите, и най-вече онези, които живеят без любов." На 82-годишна възраст почина британският актьор сър Майкъл Гамбън, най-добре познат...

Фурор на македонската „Вещица“ в Нощта на литературата (откъс от романа)

Македонският роман „Вещица“ изненадващо предизвика фурор в Нощта на литературата и привлече най-много публика. Романът на Венко Андоновски е една от най-продаваните книги в...

Андре БРЕТОН: Еротизмът е пищна церемония в подземието

Андре Бретон e френски писател, поет, един от основоположниците на сюрреализма. Роден е в Теншбре (Орн), Нормандия, на 18 февруари 1896 г. в скромно...

Версайският дворец разкрива тайни за 400-годишния си юбилей (видео)

Версайският дворец разкрива за 400-годишния си юбилей част от многобройните си тайни, грижливо пазени векове наред. Макар да е един от най-посещаваните обекти във...