Той е сред най-известните руски автори от втората половина на 20-и век
Поетът Андрей Дементиев почина на 89-годишна възраст, заяви вдовицата му Анна Пугач, цитирана от ТАСС.
„Андрей ни напусна“, каза тя. От обкръжението му поясниха, че Дементиев бил в реанимация и състоянието му било много тежко.
„Андрей Дементиев принадлежи към кохортата на най-големите поети на ХХ век, сред които и Роберт Рождественски, Евгений Евтушенко и Андрей Вознесенски, той е обичан от много приятели и фенове“, изказа съболезнованията си народният артист на Русия Лев Лешченко.
„Дементиев беше неповторим, хората винаги ще помнят работата му“, сподели певицата и член на Обществената камара Диана Гурцкая. „Това е огромна загуба за всички нас и за страната, разбира се, това е един уникален човек. Неговата доброта, искреност, поезията му, неговите велики песни. Той е човек, за който може да се говори много. Много е болезнено, когато такива хора си отиват, но той винаги ще остане с нас, винаги ще си спомняме за него, за думите му и за неговата работа“, допълни Гурцкая.
Андрей Дементиев е роден на 16 юли 1928 г. От 1981 г. до 1992 г. е главен редактор на сп. „Юность“. През този период „Юность“ публикува творби от Василий Аксьонов, Белла Ахмадулина, Борис Василиев, Владимир Войнович, Евгений Евтушенко и други писатели и поети. Тогава тиражът на списанието достига до 3 милиона и 300 хиляди екземпляра.
Дементиев е сред най-известните руски поети от втората половина на 20-и век. Автор на повече от 30 поетични книги, сред които „Лирични стихове“, „С очите на любовта“, „Насаме със съвестта“, „Болка и радост“, „Раждането на деня“, „Сняг в Ерусалим“.
Написал е поемите „Мъжество“, „Път към утрешния ден“, „Русия“. Негови стихове са превеждани на английски, френски, немски, италиански, португалски, унгарски, български, хинди и др. езици. По негови текстове са създадени десетки песни.
Той е един от най-обичаните съвременни поети на Русия и представянията на негови книги бяха истински литературни събития.
Андрей Дементиев е заслужил деец на изкуството на Руската федерация, допълват от БТА.
ДВА ЛЕБЕДА
От ятото се отклониха
два лебеда под синьото небе.
От пътя тъй се умориха
и страх изпълни нейното сърце.
Отдолу бе земята чужда –
пустиня без трева и без вода.
Предчувствие във нея се
събужда за нещо страшно, за беда.
До нея той лети и ето
нагоре пак се извиси.
По-мъдър, знае той:
небето през този ден ще ги спаси.
И всеки пак по-силен става и
въздухът под тях свисти.
Със себе си се тя прощава,
но с него как да се прости?…
ARTday.bg
Следвайте ни във Фейсбук на https://www.facebook.com/ArtDay.bg/